Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 128

— Забелязахте ли, сър, че и сенатор Декстър, и сенатор Дънкън са в групата, която ще посрещне президента?

— Да, колата трябва да пристигне след две минути. Ще хванем другите, дори да не открием кой от двамата сенатори е. Ще ги накараме да проговорят. Почакай малко… това е странно.

Директорът извади от джоба си няколко изписани листа и ги прегледа внимателно.

— Да, ето за какво се сетих. Според програмата на президента Декстър ще присъства на приветствието, но не и на обяда с президента. Много странно. Сигурен съм, че най-важните лидери на опозицията също са поканени. Защо Декстър ще отсъства?

— Няма нищо странно, сър. В четвъртък той винаги обядва с дъщеря си. „В четвъртък винаги обядвам с баща си.“

— Да, Марк, чух те още първия път.

— Не, сър. „В четвъртък винаги обядвам с баща си.“

— Марк, колата ще пристигне след минута.

— Дънкън е, сър! Дънкън е! Какъв глупак съм — четвъртък, двайсет и четвърти февруари, Джорджтаун. Винаги съм мислил за този ден като за двайсет и четвърти февруари, а не като за четвъртък. Декстър е обядвал с Елизабет. „В четвъртък винаги обядвам с баща си.“ Затова сигурно са го видели в Джорджтаун. Двамата винаги спазват традицията.

— Сигурен ли си? Можеш ли да бъдеш сигурен? Това са просто предположения.

— Дънкън е, сър. Не може да е Декстър. Трябваше да се сетя още първия ден. Боже, колко съм глупав!

— Добре, Марк, качи се горе, не го изпускай от очи и бъди готов да го арестуваш независимо от последиците.

— Да, сър!

— Роджърс.

Заместник-директорът се обади:

— Да, сър.

— Колата идва. Арестувайте незабавно Матсън. Проверете покрива на Капитолия.

Директорът вдигна поглед към небето.

— О, боже, не е хеликоптер, проклетият кран е! Сигурно е кранът!

Ксан опря приклада на жълтата пушка в рамото си и впери поглед в президентската лимузина. Към края на цевта бе прикрепил перце — трик, който бе научил от американците във Виетнам — нямаше вятър. Бе дошъл краят на продължителното чакане. Сенаторът Дънкън стоеше на стъпалата пред Капитолия. През мерника „Редфилд“ с трийсеткратно увеличение Ксан можеше да види капчиците пот по челото на Дънкън.

Президентската лимузина спря откъм северната страна на Капитолия. Всичко вървеше според плана. Ксан се прицели във вратата и зачака Кенеди. От колата изскочиха двама агенти на Сикрет Сървис, огледаха тълпата и изчакаха третия. Нищо не се случи. Ксан погледна към сенатора, който изглеждаше неспокоен и объркан. Върна се на колата — Кенеди пак не се виждаше. Къде, по дяволите, бе той? Какво ставаше? Отново погледна колата. Божичко, кранът се движеше, а Кенеди не бе в колата! Матсън бе излязъл прав; те знаеха всичко. Ксан приведе в действие резервния план, отнасяше се за единствения човек, който можеше да ги издаде и който със сигурност щеше да го направи. Насочи мерника към стъпалата на Капитолия. Два сантиметра над челото. Натисна спусъка веднъж, втори път, но сега вече не можеше да се прицели добре. След частица от секундата вече не виждаше стъпалата на Капитолия. Кранът се движеше. Погледна надолу. Петдесет дула бяха насочени към него.