Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 127

— Да.

— Да.

— Да.

Председателят прекъсна връзката и запали нова цигара: 9:40.

Директорът откри Матю Роджърс в една патрулна кола и отиде бързо при него.

— Всичко под контрол ли е, Мат?

— Да, сър. Районът е блокиран в радиус от осемстотин метра.

— Браво. Колко ти е часът?

— Девет и четиридесет и пет.

— Добре, контролирай нещата оттук. Аз отивам в Капитолия.

Халт и Марк оставиха заместник-директора и продължиха по-нататък.

— Елиът търси директора.

— Да, Елиът.

— Открили са Матсън на ъгъла на Мериленд авеню и Първа, до статуята на Гарфилд, близо до строителната площадка.

— Добре. Наблюдавайте го. Изпрати там петдесет души. Засега не се намесвайте. Уведоми мистър Роджърс и му кажи да се погрижи Матсън да не забележи нашите хора.

— Да, сър.

— Какво, по дяволите, прави от онази страна на Капитолия? — попита тихо Марк. — От северозападната страна не можеш да застреляш никого, освен от хеликоптер.

— Съгласен съм, че е странно — отвърна директорът.

Достигнаха полицейския кордон, който ограждаше Капитолия. Директорът показа служебната си карта и двамата с Андрюз минаха. Младият полицай от охраната на Капитолия ги провери отново; не можеше да повярва. Да, това бе самият директор на ФБР Х. А. Л. Тайсън.

— Извинете, сър. Моля, заповядайте.

— Елиът търси директора.

— Да, Елиът?

— Свързвам ви с шефа на Сикрет Сървис, сър.

— Стюарт.

— Челната кола потегля в момента. Юлий ще тръгне след пет минути.

— Благодаря ти, Стюарт. Дръж ме в течение.

— Разбира се, Халт, не се притеснявай.

Пет минути по-късно президентската лимузина излезе през Южния вход и зави наляво по Ийст стрийт. Челната кола мина покрай председателя на ъгъла на Пенсилвания авеню и Девета улица. Той се усмихна, запали нова цигара и зачака. След пет минути огромен линкълн с развети флагчета на предните калници и с президентския герб на вратите мина покрай председателя. През тъмносивите прозорци той успя да види три фигури на задната седалка. След президентската лимузина се движеше колата с агенти на Сикрет Сървис и личният лекар на Кенеди. Председателят задейства сигналното устройство. След десет секунди той го спря, измина една пряка и махна на едно такси.

— Летището — каза той на шофьора и попипа билета във вътрешния си джоб.

Сигналното устройство в часовника на Матсън се включи. Спря след десет секунди. Матсън отиде до строителната площадка, наведе се и завърза връзката на едната си обувка.

Ксан започна да отлепя лентата. Бе доволен, че най-после действа; бе прекарал цялата нощ превит на две. Монтира оптичния мерник.

— Заместник-директорът до директора. Матсън приближава строителната площадка. Спря, за да си завърже обувката. На строежа няма никой, но ще наредя на хеликоптера да провери. Там има голям кран, на който няма никой.

— Добре. Задръж до последния миг. Ще ти дам сигнал в момента, в който пристигне колата на президента. Трябва да ги хванем на местопрестъплението. Предупреди агентите на покрива на Капитолия.

Директорът, вече поуспокоен, се обърна към Марк.

— Мисля, че всичко ще бъде наред.

Погледът на Марк бе прикован към стъпалата на Капитолия.