Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 126

— Да, сър.

Интеркомът иззвъня.

— Търси ви мистър Съмъртън. Желае да го приемете спешно, сър.

Директорът погледна часовника си: 8:45. Точно на минутата, както бе обещал.

Даниел Съмъртън влезе забързано. Изглеждаше доста доволен от себе си. Заговори направо по същество:

— Открихме един от отпечатъците в криминалния архив, сър. Казва се Матсън, Ралф Матсън. — Съмъртън подаде снимка на Матсън и увеличения отпечатък от палец.

— Има нещо, което няма да ви хареса, сър. Той е бивш агент на ФБР.

Подаде служебната карта на Матсън, за да може директорът да я разгледа. Марк погледна снимката. Това беше православният свещеник — голям нос, масивна брадичка.

— В него има някакъв професионализъм — казаха едновременно директорът и Марк.

— Браво Съмъртън. Направи веднага триста копия от снимката и ги предай на заместник-директора по разследванията. Веднага!

— Да, сър.

Специалистът по дактилоскопия излезе бързо, доволен от себе си. Те търсеха точно този палец.

— Мисис Макгрегър, свържете ме с мистър Роджърс.

Заместник-директорът се обади и Тайсън му съобщи новината.

— Да го арестувам ли, ако го забележа?

— Не, Мат. След като го откриете, го следете незабелязано. Информирайте ме непрекъснато. Арестувайте го в 10:06. Ако настъпят някакви промени, ще те уведомя.

— Да, сър. Съобщихте ли на Сикрет Сървис?

— Да.

Директорът тръшна телефона. Погледна часовника си: 9:05. Натисна един бутон и в стаята влезе Елиът.

— Къде са двамата сенатори?

— Дънкън е в дома си в Александрия. Декстър току-що напусна Кенсингтън и се насочва към Капитолия, сър.

— Остани тук, в кабинета, Елиът, и поддържай връзка с мен и заместник-директора на улицата. Не напускай стаята нито за миг. Ясно ли е?

— Да, сър.

— Ще използвам четвърти канал. Хайде, Андрюз, да тръгваме.

Двамата излязоха и оставиха Безименния сам.

— Мисис Макгрегър, ако някой ме търси, свържете го със специален агент Елиът в кабинета ми. Той знае как да ме открие.

— Да, сър.

Няколко минути по-късно директорът и Марк вече вървяха по Пенсилвания авеню по посока към Капитолия. Марк си сложи тъмните очила и вдигна яка. По пътя си срещнаха няколко агенти. Нито един от тях не поздрави директора. На ъгъла на „Пенсилвания“ и Девета улица се разминаха с председателя, който тъкмо си палеше цигара и поглеждаше часовника си: 9:30. Той се придвижи към края на тротоара; след него остана купчина угарки. Директорът ги погледна: мърляч, трябва да го глобят сто долара. Отминаха го.

— Хайде, Тони, обади се.

— Тони е, шефе. Буикът е готов. Току-що чух по радиото, че онзи хубавец, Андрюз, е мъртъв.

Председателят се усмихна.

— Ксан?

— Готов съм, чакам сигнал.

— Матсън?

— Всичко е наред, шефе. Наоколо гъмжи от агенти.

— Не се тревожи. Около президента винаги има много агенти на Сикрет Сървис. Не се обаждай, освен ако не възникне проблем. И тримата не изключвайте предавателите. Следващия път, когато се обадя, само ще активирам сигналните устройства на часовниците ви. Тогава ще разполагате с три минути и четиридесет и пет секунди, защото Кенеди ще преминава покрай мен. Разбрано?