Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 125

На вратата се почука. Влезе Бил Гън. Той беше образец за ръководител на връзките с обществеността — по-елегантен от всеки друг в сградата, с най-широка усмивка и буйна руса коса, която миеше по два пъти на ден. Когато влезе, лицето му бе необичайно мрачно.

— Научихте ли за смъртта на един от младите ни агенти, сър?

— Да, Бил. Подготви съобщение, в което да се казва, че наш специален агент — няма да споменаваш името му — е бил убит сутринта и ще съобщим подробностите на пресата в единайсет часа.

— Те ще ме притиснат много преди това, сър.

— Нищо — отвърна рязко директорът. — А в единайсет ще съобщиш, че агентът е жив…

Бил Гън се изненада.

— … че е станала грешка, че загиналият е прислужник в гаража и няма нищо общо с ФБР.

— Но, сър, нашият агент…

— Да, сигурно ще искаш да се запознаеш с „мъртвия“ агент. Бил Гън — специален агент Андрюз. И нито дума, Бил. Той ще остане мъртъв през следващите три часа. Ако изтече информация, ще си търсиш нова работа.

Бил Гън изглеждаше сериозно разтревожен.

— Да, сър.

Бил Гън напусна объркан. Той бе кротък, избягваше неприятностите и не разбираше нищо от това, което ставаше, но вярваше на директора.

Директорът осъзнаваше колко много хора му вярват и какъв товар е поел на плещите си. Погледна Марк, който все още не се бе съвзел от вестта, че Саймън е загинал вместо него — вторият за осем дни.

— Добре, Марк, остават ни по-малко от два часа, така че да отложим оплакването на мъртъвците за по-късно. Имаш ли какво да добавиш към вчерашния доклад?

— Да, сър. Хубаво е да си жив.

— Ако останеш жив и след единайсет, млади човече, те очаква дълъг живот, но все още не знаем дали е Декстър или Дънкън. Според мен е Декстър.

Директорът отново погледна часовника си: 8:30 — оставаха деветдесет и шест минути.

— Някакви нови идеи?

— Да, сър, мисля, че Елизабет определено не е замесена. Тази сутрин тя спаси живота ми. Едва ли щеше да го направи, ако искаше да умра.

— Съгласен съм, но това не оневинява баща й.

— Сигурно не би убил човека, който има намерение да се ожени за дъщеря му.

— Сантиментален си, Андрюз. Човек, който възнамерява да убие президента, пет пари не дава за гаджетата на дъщеря си.

Телефонът иззвъня. Обаждаше се Бил Гън.

— Добре, прочети го. — Директорът слушаше внимателно. — Добре. Предай го на радиото, телевизията и вестниците и пусни второто съобщение в единайсет, не по-рано. Благодаря, Бил.

Директорът затвори телефона.

— Поздравления, Марк. Сега ти си жив мъртвец и също като Марк Твен ще прочетеш собствения си некролог. Така, ето и последните новини. Триста агенти покриват територията на Капитолия и околностите му. В мига, в който президентският автомобил пристигне, районът ще бъде блокиран.

— Ще го оставите да отиде в Капитолия? — Марк беше поразен.

— Изслушай ме внимателно, Марк. От девет часа нататък ще ме информират ежеминутно за движението на двамата сенатори. Те са следени от шестима агенти. В девет и петнайсет самите ние ще излезем на улицата. Когато това се случи, ще бъдем там. След като аз нося отговорността, ще я нося лично.