Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 121

Когато приключи разговора, председателят се обади на „Обслужване по стаите“ и си поръча обилна закуска. Работата, която го очакваше тази сутрин, не можеше да бъде свършена на празен стомах. Матсън трябваше да позвъни след 7:30. Може би още спеше. След последната задача, която бе изпълнил снощи, той заслужаваше малка почивка. Председателят се усмихна. Влезе в банята и пусна душа; потече слаба струя студена вода. „Проклети хотели! Шейсет долара на нощ и да няма топла вода!“ Изкъпа се на две на три и се замисли за следващите пет часа. Повтори внимателно плана, за да се увери, че не е пропуснал и най-дребната подробност. Довечера Кенеди щеше вече да бъде мъртъв, а той щеше да получи петстотин хиляди долара — „Юниън банк“, Цюрих, сметка №AZL-376921-B — скромна отплата от благодарните му приятели в оръжейния бизнес. И на всичко отгоре нямаше да плати данък на Чичо Сам.

Телефонът иззвъня.

„По дяволите!“

Осея пода с капки, докато пресичаше стаята. Сърцето му затуптя по-силно. Обаждаше се Матсън.

Матсън и председателят се бяха върнали от апартамента на Марк в 2:35 сутринта — бяха си свършили работата. Матсън се бе успал с половин час. От проклетия хотел бяха забравили да го събудят — в наше време не можеш да разчиташ на никого. Веднага щом се бе събудил, телефонира на председателя.

Ксан се бе настанил на върха на крана и бе в готовност — вероятно единственият от тях, който продължаваше да спи.

От председателя продължаваха да се стичат капки вода, но той бе доволен. Затвори телефона и се върна под душа. По дяволите, водата пак бе студена!

Матсън мастурбираше. Правеше го винаги когато бе нервен и му предстоеше да убива.

Едуард Кенеди се събуди в 7:35. Обърна се на другата страна и се опита да си спомни съня, но не успя и остави мисълта си да се рее. Днес щеше да отиде в Капитолия и да защити законопроекта си за контрол върху оръжията преди специалното заседание на Сената. Сетне щеше да обядва с всички главни противници и поддръжници на закона. След като законопроектът бе одобрен от комисията — в което никога не се бе съмнявал — Кенеди бе насочил усилията си към последния ден на дебатите. Сега вече той имаше превес. Усмихна се на Джоан, въпреки че тя бе с гръб към него. Дебатите щяха да бъдат оспорвани и той нямаше търпение да отиде в Кемп Дейвид и да прекара повече време със семейството си. „Трябва да ставам, по-голямата част от Америка отдавна е на крак, а аз съм още в леглото“, помисли си той. Все пак на будната част от Америка не й се бе наложило да вечеря снощи със сто и осемдесет килограмовия крал на Тонга, който не искаше да си тръгне, та се наложи едва ли не да го изхвърлят от Белия дом. Президентът не бе напълно сигурен дали може да посочи Тонга на картата. Знаеше, че е някъде в Пасифика, но това бе голям океан. Затова остави Ейб Чейз, държавния секретар, да поддържа разговора — той поне знаеше къде точно се намира Тонга — и се бе строполил в леглото около 2:00 сутринта.