Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 119

С У. У. директорът никога не бе сигурен дали може да приеме това като шега или просто като съобщаване на поредния факт. Веждите продължаваха да подскачат нагоре-надолу — сигурен признак да не го прекъсва с глупави въпроси.

— Когато президентът пристигне пред Капитолия, тълпата ще бъде твърде далеч от него, така че: (а) стрелбата с пистолет няма да бъде точна и (б) убиецът няма да има възможност да избяга. И така, трябва да предположим, че ще използват най-изпитания и най-ефикасен метод за убийство на държавни глави — пушка с оптичен мерник за големи разстояния. Следователно единственият шанс на убиеца е на стъпалата пред Капитолия. Убиецът не може да вижда вътре в Белия дом и при положение че стъклата на прозорците на колата са дебели десет сантиметра, той ще трябва да изчака президента да излезе от лимузината си пред Капитолия. Тази сутрин засякохме времето за изкачване на стъпалата — около петдесет секунди. Удобните за стрелба позиции са много малко, но проучихме внимателно района и ги изброявам в доклада. Освен всичко друго, заговорниците трябва да бъдат убедени, че нямаме представа за атентата, защото те знаят, че можем да блокираме всяко място, откъдето биха могли да стрелят. Нашето мнение е, че убийство в центъра на Вашингтон е малко вероятно, но въпреки това може да бъде извършено от човек или от екип достатъчно смели и добре обучени хора.

— Благодаря ти, У. У. Сигурен съм, че си прав.

— За мен бе удоволствие, сър. Надявам се, че разгледахме само хипотетична възможност.

— Да, У. У.

У. У. се усмихна като единствения ученик в класа, който може да отговори на въпроса на учителката. Мозъка излезе от стаята, очакваха го други задачи. След малко директорът повика другия си заместник.

Матю Роджърс почука и влезе в стаята. Изчака да го поканят да седне. Той бе изпълнен с уважение към висшестоящите. Също като У. У. той никога нямаше да стане директор, но всеки, който заемеше тази длъжност, щеше да се опита да го задържи в екипа си.

— Е, Мат? — попита директорът и посочи коженото кресло.

— Снощи прочетох последния доклад на Андрюз и смятам, че е време да уведомим Сикрет Сървис.

— Ще го направя след около час. Не се притеснявай. Реши ли как ще разположиш твоите хора?

— Зависи къде е зоната на максимален риск, сър.

— Добре, Мат, да предположим, че това е Капитолият, десет часа и шест минути, на стъпалата — тогава?

— Първо, бих блокирал района в радиус от петстотин метра. Бих затворил метрото, бих спрял цялото улично движение, включително и градския транспорт, бих прибрал за разпит всекиго, в чието досие има информация за подобни заплахи в миналото, всекиго, който е в черния списък. Бих поискал помощ от полицията, за да подсигурим района. Бих изпратил там колкото се може повече очи и уши. Бих поискал от два до четири хеликоптера от военновъздушната база „Андрюс“, за да следят района отблизо. В непосредственото обкръжение на президента бих включил абсолютно целия екип телохранители от Сикрет Сървис.

— Много добре, Мат. Колко хора ще ти трябват за подобна операция и след колко време ще бъдат напълно готови, ако сега обявя тревога?