Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 123

Марк му подаде ключовете. Саймън погледна Елизабет и се ухили.

— Значи сестра ми няма да ти потрябва.

Елизабет потегли и се включи в движението по Шеста улица. На стотина метра зад тях О’Мали дъвчеше дъвка.

— Къде ще вечеряме?

— Да отидем в онзи френски ресторант и да повторим цялата вечер.

— Този път аз черпя — каза Елизабет.

Марк се сети за неотворената сметка от „Американ Експрес“ и се съгласи. Светофарът светна червено. Спряха и зачакаха.

Таксито продължаваше да обикаля около Капитолия. Халт бе стигнал към края на разказа си.

— Смятаме, че атентатът ще бъде извършен, когато президентът слезе от колата си пред Капитолия. Ние ще се погрижим за самия Капитолий, ако вие го опазите дотогава. Моите хора ще контролират всички сгради и покриви и всички високи места, откъдето може да се стреля.

— За нас щеше да бъде по-лесно, ако президентът не настояваше да изкачи стъпалата. След като през седемдесет и шеста Картър се разходи по Пенсилвания авеню… — Х. Стюарт Найт се задави от гняв. — Между другото, Халт, защо не ми каза по-рано?

— Има една особеност, Стюарт. Все още не мога да ти кажа всички подробности, но не се притеснявай, те не са свързани с опазването живота на президента.

— Добре. Приемам това. Сигурен ли си, че хората ми не могат да ти помогнат в края на разследването?

— Да. Радвам се, че ти ще се грижиш за сигурността на президента. Това ще ми развърже ръцете да пипна тези копелета на местопрестъплението. Не трябва да събудим подозрения у тях. Искам да хвана убиеца с оръжие в ръце.

— Да кажа ли на президента? — попита Найт.

— Не, просто го уведоми, че от време на време ще прилагаш нови мерки за сигурност.

— Те са толкова много, че няма начин да не повярва.

— Придържай се към същия маршрут и същия график и ще оставя по-деликатните моменти на теб. Не искам да изтече информация. Ще се срещнем след обяда на президента. Тогава отново ще обменим информация. Между другото, какво е днешното кодово име на президента?

— Юлий.

— Божичко, не мога да повярвам!

— Каза ми всичко, което трябва да знам, нали, Халт?

— Разбира се, че не, Стюарт. Познаваш ме добре. Макиавели е мой по-малък брат.

Директорът потупа Елиът по рамото и таксито се върна на седмо място в редицата. Двамата пътници излязоха и тръгнаха в различни посоки: Найт — към метрото и оттам в Белия дом, а директорът взе такси и отиде в Бюрото. Никой от двамата не погледна назад.

„Щастливият Стюарт Найт — помисли си директорът, — преживял е последните седем дни, без да има представа за това, което знаех.“ Сега, след като срещата свърши, увереността на директора в правилността на стратегията му се засили. Бе решил единствено двамата с Андрюз да знаят цялата истина — освен ако не намерят железни доказателства, с които да гарантират присъда за сенатора. Трябваше да хване атентаторите живи, да ги накара да свидетелстват срещу сенатора. Директорът свери часовника си с този на кулата на Старата поща. Беше 8:00. Андрюз щеше да дойде след петнайсет минути.