Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 122

Спря да мисли за това и стъпи на пода — или по-точно на президентския герб. Проклетият знак бе навсякъде с изключение на тоалетната хартия. Знаеше, че когато слезе за закуска, в трапезарията ще намери третото издание на „Ню Йорк Таймс“, третото издание на „Вашингтон Поуст“ и първите издания на „Лос Анджелис Таймс“ и „Бостън Глоуб“, които трябваше да прочете. Статиите, в които се споменаваше името му, щяха да бъдат оградени с червено. Освен вестниците го очакваше и преглед на вчерашните новини. Как успяваха да ги подготвят, преди той още да се е облякъл?

Влезе в банята и пусна душа; налягането на водата бе точно колкото трябваше. Започна да обмисля как да убеди колебаещите се в Сената, че законопроектът трябва да бъде приет. Мислите му бяха нарушени от усилията му да насапуниса гърба си. „Президентите все още трябва да правят това сами“, помисли си той.

Марк трябваше да бъде при директора след двайсет минути. Провери пощата си — само едно писмо от „Американ Експрес“, което остави на кухненската маса, без да го отваря.

Прозяващият се О’Мали седеше във форда си на стотина метра по-нагоре по улицата. С облекчение щеше да докладва на директора, че Марк е напуснал сградата и разговаря с чернокожия прислужник от гаража. Нито О’Мали, нито Томпсън бяха докладвали, че предната вечер са изгубили Марк за няколко часа.

Марк заобиколи сградата и изчезна от погледа на мъжа в синия форд. Това не го обезпокои. О’Мали бе проверил местоположението на мерцедеса още преди час; изходът бе само един.

Когато сви зад ъгъла, Марк забеляза един червен фиат. „Прилича на този на Елизабет, помисли си той, с изключение на изкривената броня.“ Вгледа се по-внимателно и видя, че наистина е нейната кола. Елизабет седеше вътре и го гледаше. Марк отвори вратата. Въобще не го интересуваше, че може да е в ролята на Рагани, а тя — на Мата Хари. Седна до нея. И двамата помълчаха, докато изведнъж заговориха едновременно и се засмяха нервно. Тя опита отново. Марк я слушаше, без да я прекъсва.

— Дойдох да ти се извиня, че снощи бях толкова сприхава. Трябваше да ти дам още един шанс. Не искам да спиш с дъщерите на други сенатори — каза тя и се опита да се усмихне.

— Аз съм този, който трябва да се извини, Лиз. Довери ми се. Каквото и да се случи, нека се срещнем довечера и тогава ще ти обясня всичко. А сега не ме питай нищо и ми обещай, че каквото и да се случи, ще се срещнем довечера. Ако и след това наистина искаш да се разделим, ще си отида.

Елизабет кимна в знак на съгласие.

— Но, надявам се, не толкова внезапно, както го направи веднъж.

Марк я прегърна и я целуна бързо.

— Без заядливи подмятания за онази нощ. Очаквам нова възможност.

И двамата се засмяха. Марк понечи да си тръгне.

— Мога да те закарам до работата ти, Марк. На път ми е за болницата, а и довечера няма да имаме нужда от две коли.

Марк се поколеба.

— Защо не? Идеята е добра.

За момент той се запита дали това не е клопка. Когато свиха зад ъгъла, Саймън им махна да спрат.

— Колата на седми апартамент ще пристигне по-късно сутринта, Марк. Ще паркирам твоята на улицата, но не се притеснявай, ще я наглеждам.