Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 120

Заместник-директорът погледна часовника си — седем и нещо. Помисли за момент.

— Трябват ми триста специални агенти. След два часа ще бъдат инструктирани и напълно готови.

— Добре, действай — каза решително директорът. — Докладвай ми веднага след като бъдат в готовност, но отложи инструктажа за последния момент. И още нещо, Мат, никакви хеликоптери преди 10:01. Не искам да изтече информация; това е единствената ни възможност да хванем убиеца.

— Защо просто не промените програмата на президента, сър? Ситуацията е критична и не само вие носите отговорност.

— Ако сега се откажем, утре ще трябва да започнем от нулата и може да не ни се удаде втора такава възможност.

— Разбирам, сър.

— Разчитам на теб и ще оставя цялата операция в твои ръце.

— Благодаря ви, сър.

Роджърс излезе. Директорът знаеше, че той ще си свърши работата компетентно като всеки друг професионалист от службите за сигурност.

— Мисис Макгрегър.

— Да, сър?

— Свържете ме с шефа на Сикрет Сървис в Белия дом.

— Да, сър.

Директорът погледна часовника си: 7:10. Андрюз трябваше да пристигне в 8:15. Телефонът иззвъня.

— На линията е мистър Найт, сър.

— Стюарт, можеш ли да ми се обадиш по другия телефон, като преди това се увериш, че не ни подслушват?

Х. Стюарт Найт познаваше Халт достатъчно добре, за да разбере, че той говори напълно сериозно. Позвъни му веднага през специалния си скрамблер.

— Стюарт, искам да се видим веднага, на обичайното място. Ще ти отнема около трийсет минути, не повече. Изключително спешно е.

„Адски неудобно“, помисли си Найт, но Халт отправяше тази молба два или три пъти в годината и бе сигурен, че за момента трябва да зареже всичко останало. Единствено президентът и главният прокурор имаха предимство пред Халт.

След десет минути директорът на ФБР и шефът на Сикрет Сървис се срещнаха на пиацата за таксита пред „Юниън стейшън“. Не се качиха в първото такси, а в седмото. Седнаха отзад, без да си разменят нито дума. Елиът подкара боядисаната в жълто кола в кръг около Капитолия. Директорът започна да говори, а шефът на Сикрет Сървис го слушаше.

Будилникът на Марк го събуди в 7:15. Той се изкъпа и се избръсна. Сети се за онези стенограми, които бе забравил в Сената. Опита се да убеди себе си, че те нямаше да хвърлят светлина върху Декстър или Дънкън. Мислено благодари на сенатора Стивънсън за това, че елиминира Бърд, Бей и Торнтън от списъка. Бе готов да благодари на всеки, който стори същото и с Декстър. Започваше да приема доводите на директора — всичко сочеше към бащата на Елизабет. Мотивът му бе пределно ясен, но…

Марк погледна часовника; беше подранил малко. Седна на ръба на леглото; почеса се по крака — сърбеше го, сигурно нещо го бе ухапало през нощта. Продължи с опитите си да открие дали е пропуснал нещо.

Председателят стана от леглото в 7:20 и запали първата си цигара. Не можеше да си спомни кога точно се бе събудил. В 6:10 бе телефонирал на Тони, който вече бе буден и очакваше обаждането му. Не трябваше да се срещат през деня, освен ако на председателя не му потрябваше спешно кола. Щяха да се чуят отново точно в 9:30 за проверка на готовността.