Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 113

— Да, сър.

Марк си тръгна, чувствайки се малко излишен. Сега върху случая работеха двайсет агенти. Откога ли директорът ги е ангажирал, без да му каже? Двайсет души се опитват да открият дали е замесен Декстър или Дънкън, без да знаят защо. Все пак само двамата с директора знаеха подробностите по случая и Марк се боеше, че Тайсън всъщност знае много повече. Може би щеше да е по-разумно да избягва Елизабет до утре вечерта, но не можеше да го направи. Обмисли последиците от евентуалното обаждане. Качи се на колата си и се върна в „Дирксен билдинг“. Сети се, че трябва да вземе стенограмите, които бе забравил в канцеларията на комисията. Когато се озова там, усети, че нещо го тегли към телефонните кабини. Трябваше да й се обади, трябваше да разбере как се чувства след катастрофата. Набра централата на „Уудро Уилсън“.

— О, тя си отиде… преди малко.

— Благодаря — отвърна Марк. Сърцето му биеше силно, докато набираше номера в Джорджтаун.

— Елизабет?

— Да, Марк. — Гласът й звучеше студено.

През ума му минаха стотици въпроси.

— Мога ли да дойда сега?

— Да.

Тя затвори телефона.

Марк излезе от кабината. Дланите му бяха мокри от пот. Преди да види Елизабет, трябваше да свърши още нещо — да вземе проклетите стенограми на обсъжданията на законопроекта за контрол върху оръжията. Те можеха да се окажат ключът към загадката.

Насочи се към асансьора. Стори му се, че чува стъпки зад гърба си. Разбира се, че ще ги чува, зад него вървяха хора. Натисна бутона на асансьора и се огледа. Сред тълпата от служители в Сената, конгресмени и туристи двама души го следяха — или го охраняваха? Трети, с тъмни очила, се бе втренчил в плакат на „Медикеър“ и очевидно приличаше на агент повече от другите двама.

Директорът бе казал, че със случая се занимават двайсет агенти, а се оказва, че трима от тях следят Марк. По дяволите! След малко ще го последват до дома на Елизабет. Тайсън незабавно ще научи. Марк твърдо реши никой да не го проследи до Елизабет. Това не им влизаше в работата! Ще им даде да се разберат и на тримата! Трябва да се срещне с нея на спокойствие, без дебнещи погледи и зли езици. Мислеше бързо, докато чакаше някой от двата асансьора да пристигне. Двама от агентите вървяха към него, но третият, до плаката, не помръдна. Може би той въобще не беше агент, но нещо в него се стори познато на Марк. Излъчването му бе на агент; професионалистите усещат това със затворени очи.

Марк насочи вниманието си към асансьорите. Стрелката на десния светна и вратата бавно се отвори. Марк влезе, застана с лице към бутоните и погледна към коридора. Двамата го последваха и застанаха зад него. Третият закрачи към тях. Вратата започна да се затваря. Марк натисна бутона „Отваряне“ и вратата се отвори. „Трябва да му дам възможност да влезе, да хвана и тримата заедно“, помисли си той, но онзи не реагира. Стоеше с втренчен поглед, сякаш чакаше другия асансьор. Може би искаше да слезе надолу и въобще не бе агент. Марк бе готов да се закълне… Вратата започна да се затваря и в най-подходящия момент според него Марк изскочи навън. Грешка! О’Мали също успя да се промъкне, докато партньорът му остана да се вози до осмия етаж. Сега Марк имаше само две опашки. Пристигна другият асансьор. Третият агент веднага влезе в него. „Много умно или невинно“, каза си Марк и зачака отвън. О’Мали застана до него.