Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 112

— Мога ли да видя някой делничен ден? Просто ми е интересно — попита той с невинна усмивка.

— Не съм сигурна, че имам право да ви покажа това.

— Ще хвърля един поглед и нищо повече. Когато пиша дипломната си работа, искам всички да разберат, че зная за какво говоря, че съм го видял с очите си.

Погледна я умолително.

— Добре — съгласи се тя неохотно, — но по-бързичко.

— О, да изберем някой произволен ден, например двайсет и четвърти февруари.

Тя отвори книгата, потърси с пръст февруари, 24, и каза:

— Четвъртък. Стивънсън, Мъски, Мойнихън, Хайнц… — Имената следваха едно след друго. — Доул, Хетфилд, Бърд. — Значи този ден Бърд е обядвал в Сената. — Продължи нататък: — Торнтън, Бей… — Бей също. — Следваха още имена. — Чърч, Рейнолдс, Макгавърн… — Значи не бе излъгал.

Управителката затвори книгата. Нито Дънкън, нито Декстър.

— Нищо особено, нали? — попита тя.

— Да — съгласи се Марк. Благодари й и си тръгна бързо.

На улицата спря такси. Същото направи и един от тримата му преследвачи. Другите двама продължиха към своята кола.

Няколко минути по-късно Марк пристигна пред Бюрото, плати на шофьора, показа служебната си карта на входа и взе асансьора до седмия етаж. Мисис Макгрегър му се усмихна. „Директорът сигурно е сам“, помисли си Марк. Почука на вратата и влезе.

— Е, Марк?

— Бей, Бърд и Торнтън не са замесени, сър.

— Първите двама не ме изненадват. Никога не съм смятал, че имат нещо общо със случая, но за Торнтън не бих казал. Както и да е. Как успя да ги елиминираш?

Марк му разказа за идеята си за сенатската трапезария и се запита какво ли още бе пропуснал.

— Трябваше да направиш това още преди три дни, нали, Марк?

— Да, сър.

— Аз също — каза директорът. — Значи, остават Декстър и Дънкън. Ще ти бъде интересно да научиш, че и двамата заедно с повечето сенатори възнамеряват утре да бъдат във Вашингтон и да присъстват на церемонията в Капитолия.

— Удивително — замисли се той, — дори на подобно ниво хората желаят да наблюдават осъществяването на престъпните си замисли. Да повторим още веднъж, Андрюз. Президентът излиза през Южния вход в десет часа, освен ако аз не го спра. Следователно разполагаме със седемнадесет часа и една последна надежда. Специалистите по дактилоскопия са открили отпечатъците на мисис Казефикис. Двадесет и втората — това може да се нарече късмет, защото оставаха още половин дузина, които нямаше да могат да обработят преди десет сутринта. На банкнотата има и други отпечатъци, върху които ще работят цяла нощ. Вероятно ще се прибера у дома преди полунощ. Ако откриеш нещо, обади ми се. Утре ела в осем и петнайсет. Сега не можем да направим нищо повече. Не се тревожи излишно. Върху случая работят двайсет агенти, макар никой да не знае подробностите. Ще позволя на президента да доближи опасната зона само ако открия кои са престъпниците.

— Тогава ще докладвам в осем и петнайсет, сър — каза Марк.

— И, Марк, съветвам те да не се срещаш с доктор Декстър. Не се обиждай, но не искам цялата операция да се провали в последния момент заради любовните ти авантюри.