Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 110

Марк се почувства неловко и съжали, че не бе седнал по-назад, където пронизващият поглед на Декстър не би могъл да го достигне. Дебатите се проточиха. Бей, Бърд, Декстър, Дънкън, Торнтън. Всеки от тях искаше да произнесе заключителната си реч преди утрешното гласуване.

Марк ги изслуша, но не научи нищо ново. Изглежда, се бе озовал в задънена улица. Нямаше какво друго да прави, освен да вземе стенограмите от заседанията. Трябваше да ги прочете през нощта, но се съмняваше, че ще научи нещо от тях, след като вече бе изслушал и петимата сенатори. Но с каква друга нишка разполагаше? За всичко останало се бе погрижил директорът.

Взе асансьора и напусна Капитолия. Прекоси поляната и се озова в „Дирксен билдинг“.

— Бих желал да получа стенограмите от обсъжданията на законопроекта за контрол върху оръжията.

— Всичките ли? — попита недоверчиво секретарката.

— Да.

— Но това бяха шест заседания, продължили по цял ден.

„По дяволите! — помисли си Марк, — нощта няма да ми стигне.“ Все пак това бяха само въпросите и изказванията на Бей, Бърд, Декстър, Дънкън и Торнтън.

— Ще се подпишете или ще платите?

— Бих искал да се подпиша — пошегува се той.

— Официално лице ли сте?

„Да, но не мога да го призная.“

— Не — отвърна Марк и извади портфейла си.

— Ако помолите за стенограмите някого от сенаторите от вашия щат, вероятно ще ги получите безплатно. В противен случай ще ви струват десет долара, сър.

— Бързам. Ще платя.

Подаде й парите. В този момент сенаторът Стивънсън отвори вратата, свързваща заседателната зала с канцеларията.

— Добър ден, сенаторе — поздрави го секретарката, като обърна гръб на Марк.

— Здрасти, Деби. Случайно да имаш екземпляр от законопроекта „Чисто небе“, така както бе предложен от подкомисията, преди промените в комитета?

— Разбира се, сенаторе, един момент.

Тя влезе в съседната стаичка.

— Имаме само един екземпляр. Мога ли да разчитам на вас, сенаторе? — Тя се засмя. — Или да поискам да се разпишете?

„Дори сенаторите се разписват“, помисли си Марк. „Сенаторите се разписват за всичко. Хенри Ликам се разписва за всичко, нищо чудно, че данъците ми са толкова големи. Но сигурно си плащат храната по-късно. Храната. Божичко, как не се сетих по-рано?“ Марк хукна навън.

— Сър, забравихте си стенограмите. — Но вече бе твърде късно.

— Някакъв смахнат — каза секретарката на сенатора Стивънсън.

— Всеки, който иска да прочете всичките тези стенограми, трябва да е смахнат — отвърна сенаторът, загледан в купчината папки, която Марк бе оставил пред него.

Марк отиде направо в зала Г-211, където предния ден бе обядвал с Ликам. На вратата пишеше: „Трапезария за служители“. Видя двама или трима от служителите.

— Извинете, знаете ли дали сенаторите се хранят тук?

— Съжалявам, не знам. Ще трябва да попитате управителката. Ние само чистим.

— Къде мога да я намеря?

— Няма я. Ще отсъства целия ден. Ако дойдете утре, може би ще ви приеме.

— Ясно — въздъхна Марк. — Благодаря. Последен въпрос — има ли друга сенаторска трапезария.

— Да, голямата, в Капитолия. С-109, но там няма да ви пуснат.