Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 108

Сенаторът трепна.

— Лекарката е била дежурна през нощта, когато очистих гърка и чернилката.

— Тогава те знаят всичко — намеси се председателят. — Какво правим още тук?

— Точно това е странното. Срещнах се на чашка с един стар приятел от Сикрет Сървис. Утре е дежурен в охраната на Кенеди и нищо от програмата му не е променено. Очевидно е, че в Сикрет Сървис нямат представа какво ще се случи утре. Следователно ФБР знае всичко или нищо, но ако знаят всичко, няма да оставят Сикрет Сървис в неведение.

— Какво успя да научиш от твоите хора във ФБР?

— Нищо. Никой не знае нищо, дори когато са пияни до козирката.

— А според теб какво знае Андрюз?

— Мисля, че е влюбен в лекарката и знае много малко. Върти се в кръг. Възможно е да е научил нещо от гърка. Ако е така, той работи сам, а това е нетипично за ФБР.

— Не разбирам — каза председателят.

— Политиката на Бюрото изисква агентите да работят по двама или по трима. Защо тогава случаят не се разследва от няколко десетки? Дори да бяха само шест или седем, поне един от приятелите ми във ФБР щеше да знае и да ми каже. Смятам, че те са научили за подготвяния атентат срещу президента, но нямат представа кога и къде.

— Някой спомена ли датата пред гърка? — загрижено попита сенаторът.

— Не си спомням, но има само един начин да се убедим, че не знаят абсолютно нищо — каза председателят.

— Какъв е той, шефе? — попита Матсън.

Председателят замълча, запали нова цигара и каза:

— Да убием Андрюз.

Настъпи кратко мълчание. Първи се окопити Матсън.

— Защо, шефе?

— Много просто. Ако е свързан с разследване на ФБР, те ще променят утрешната програма. Никога няма да рискуват Кенеди да направи и крачка извън оградата на Белия дом. Помисли за последиците: ако знаят за подготвяното убийство и досега не са арестували никого, нито са уведомили Сикрет Сървис…

— Точно така — съгласи се Матсън. — Ще намерят някакво оправдание и ще променят програмата в последната минута.

— Правилно. Така че, ако Кенеди напусне Белия дом, ще го убием, защото не знаят нищо. Но ако остане вътре, ще се спотаим за дълго, защото знаят за нас повече, отколкото е полезно.

Председателят се обърна към сенатора, който се потеше обилно.

— На всяка цена трябва да бъдеш на стъпалата на Капитолия, за да го забавиш, ако се наложи, а ние ще се погрижим за останалото — рязко каза той. — Ако утре се провалим, това ще означава, че сме прахосали адски много пари и време и със сигурност няма да ни се отвори втора такава възможност.

Сенаторът изохка.

— За мене ти си луд, но нямам време да споря. Трябва да се върна в Сената, преди някой да забележи отсъствието ми.