Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 109

— Спокойно, сенаторе. Контролираме положението. Няма начин да загубим.

— Това може да се отнася за теб, но до утре вечерта мога да се окажа изкупителна жертва.

Сенаторът си тръгна, без да промълви нито дума повече.

Председателят изчака мълчаливо да се затвори вратата.

— Сега, след като този боклук не е сред нас, да се заловим за работа. Разкажи ни всичко за Марк Андрюз.

Матсън им описа най-подробно дейността на Марк през последните четиридесет и осем часа. Председателят не пропусна нито дума.

— Добре, сбогом, мистър Андрюз. Ще следим реакцията на ФБР. Слушай внимателно, Матсън. Ето какво ще направим: веднага се връщаш в Сената и…

Матсън слушаше напрегнато, водеше си бележки и кимаше от време на време.

— Има ли въпроси?

— Не, шефе.

— Ако след всичко това позволят на президента да напусне Белия дом, значи не знаят нищо. И накрая, преди да свършим. Ако утре се провалим, ще се погрижим за себе си и ще се държим един за друг. Ясно ли е? Никой няма да каже нито дума; компенсацията ще дойде по-късно по обичайния начин.

Всички кимнаха.

— И още нещо: ако се получи засечка, един човек със сигурност няма да се погрижи за нас, затова ние трябва да сме готови да се погрижим за него. Предлагам да го направим по следния начин. Ксан, ако Кенеди…

Всички го изслушаха мълчаливо. Никой не възрази.

— А сега според мен е време за обяд. Няма да позволим това копеле да ни развали апетита. Съжалявам, че няма да бъдеш сред нас, Матсън. Трябва да се погрижиш това да е последният обяд на Андрюз.

Матсън се усмихна.

— Това ще засили апетита ми — каза той и излезе.

Председателят се обади по телефона.

— Вече може да сервирате… благодаря ви.

Запали нова цигара.

14:15

Марк привърши обяда си. Двамата мъже бяха изяли сандвичите си и станаха. Марк се върна в Сената. Искаше да говори с Хенри Ликам, преди да започнат дебатите. Надяваше се Ликам да му каже още нещо. Нуждаеше се от копие на стенограмите от обсъжданията на законопроекта в законодателната комисия, за да проучи въпросите, зададени от Бей, Бърд, Декстър, Дънкън и Торнтън. Може би това щеше да разкрие някое липсващо късче от мозайката. Марк пристигна няколко минути преди обявеното начало на заседанието. Помоли един прислужник да открие Ликам в преддверието.

Ликам се появи скоро. Очевидно не искаше да му досаждат в последните десет минути преди заседанието. Така че не можаха да говорят, дори той да се бе сетил нещо. Но Марк разбра откъде да вземе копие от стенограмите.

— Ще го получиш от канцеларията на комисията.

Марк му благодари и се качи в галерията, където новият му приятел от охраната му бе запазил място. Беше пълно с хора. Сенаторите вече влизаха в залата и заемаха местата си, така че Марк реши да вземе стенограмите по-късно.

Заместник-председателят помоли за тишина и сенаторът Декстър огледа залата бавно и драматично — искаше да се увери, че е приковал вниманието на всички. Когато очите му се спряха на Марк, той се изненада малко, но бързо се окопити и започна да излага последните си аргументи срещу законопроекта.