Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 106

— Защо не започваме? — попита сенаторът. — Едва успях да дойда, днес е последният ден от дебатите върху законопроекта.

Председателят го изгледа презрително.

— Матсън отсъства, а докладът му е изключително важен.

— Докога ще го чакаме?

— Две минути.

Зачакаха в мълчание. Нямаха какво да си кажат; всеки от тях знаеше защо е тук. Точно след две минути председателят запали нова цигара и помоли Тони да докладва.

— Проверих маршрутите, шефе. Кола, която се движи с четиридесет километра в час, изминава разстоянието от Южния вход на Белия дом до ФБР по Пенсилвания авеню за три минути. Необходими са й още три, за да стигне до Капитолия. Стъпалата се изкачват за четиридесет и пет секунди, след което обектът излиза от обсег. Средно време за цялата операция шест минути и четиридесет и пет секунди. Никога под пет минути и трийсет секунди и никога над седем минути. Направих измерванията в полунощ, в един и в два през нощта, тъй като тогава улиците са също толкова празни, колкото ще бъдат и за Кенеди.

— А след операцията? — попита председателят.

— Можем да се измъкнем от района на крана през мазето на „Рейбърн билдинг“ и оттам до станцията на метрото в най-добрия случай за две минути, в най-лошия за три минути и петнайсет секунди. Зависи от ескалаторите и тълпите по улицата. Успее ли виетконг… — Спря за момент. — Успее ли Ксан да се добере до метрото, няма да могат да го открият. За пет минути ще стигне до другия край на Вашингтон.

— Сигурен ли си, че за тези три минути и петнайсет секунди няма да го хванат? — попита сенаторът. Не бе загрижен за Ксан, просто се боеше дребничкият виетнамец да не пропее, ако бъде заловен.

— При положение че не знаят нищо, през първите пет минути няма да могат да се ориентират — отвърна председателят.

Тони продължи.

— Ако всичко се развие според плана, няма да имате нужда от колата и аз ще я зарежа и ще изчезна.

— Съгласен съм — каза председателят. — Но колата трябва да бъде в отлично състояние!

— Естествено, готова е за „Дейтона“.

Сенаторът избърса изпотеното си чело, което бе необичайно за един студен мартенски ден.

— Ксан, докладвай — нареди председателят.

Ксан изложи подробно плана си. Бе го репетирал през последните два дни. И двете нощи бе спал на платформата на върха на крана. Пушката вече бе поставена на място. В шест часа вечерта работниците започваха двайсет и четири часова стачка.

— До утре вечер аз ще бъда на другия край на Америка, а Кенеди ще бъде мъртъв.

— Добре — каза председателят, угаси цигарата си и запали друга. — Аз ще стоя на ъгъла на Девета улица и „Пенсилвания“ и ще се свържа с вас по радиотелефона: веднъж, когато пристигна в девет, и втори път, когато колата на Кенеди мине покрай мен. Щом получите сигнала, ще са изминали три минути и ще ви остават три минути и четиридесет и пет секунди. Колко време ви е необходимо, за да реагирате?