Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 104

Сенаторът се настани на огромен стол с висока облегалка в другия край на залата. Краката му едва докосваха пода. Бе заобиколен от прожектори и звукооператори от телевизията, които поставяха микрофони около него. Внезапно включиха още три мощни прожектора. Торнтън започна да се поти, но продължи да се усмихва. Екипите на трите телевизионни компании заявиха, че са готови. Торнтън се изкашля.

— Дами и господа журналисти…

— Ама че надуто начало — каза кореспондентът, който седеше пред Марк и стенографираше всяка дума.

Марк се вгледа по-внимателно. Стори му се, че го разпознава — Синклер от „Вашингтон Поуст“. Цялата зала слушаше внимателно Торнтън.

— Идвам направо от среща с президента на Съединените щати и бих желал да направя изявление за пресата и за телевизията. — Пауза. — Отрицателното ми отношение към законопроекта за контрол върху оръжията и гласуването ми „против“ в комисията бяха мотивирани от желанието да представя своите избиратели и техния искрен страх от безработицата…

— … и твоя собствен страх да не останеш без работа — отбеляза Синклер, sotto voce. — Какъв ли подкуп ти е предложил президентът на вечерята в понеделник?

Сенаторът отново се покашля.

— Президентът обеща след приемането на законопроекта и след ограничаването на местното производство на оръжия да подкрепи законодателни мерки за подпомагане на производителите и техните работници с надеждата мощностите на оръжейната индустрия да се насочат към по-миролюбива област. Загрижеността на президента ме убеди да не гласувам против приемането на закона. От доста време бях раздвоен…

— Така си е — отбеляза Синклер.

— … в отношението си към законопроекта поради искрения ми страх от свободата и лекотата, с която престъпниците си набавят оръжие.

— Вчера това не те тревожеше. Какво ли ти е обещал президентът — промърмори журналистът, — или ти е обещал да те подкрепи на изборите, за да заемеш старото му място?

— За мен въпросът винаги е бил в баланса…

— … и малък подкуп наруши този баланс.

Синклер вече имаше собствена аудитория, която се наслаждаваше на коментарите му далеч повече, отколкото на думите на сенатора от Масачузетс.

— След като президентът прояви подобно разбиране, заявявам с чиста съвест…

— … толкова чиста, че чак прозира — добави Синклер.

— … че ще подкрепя позицията на своята партия. Утре в Сената няма да гласувам „против“.

Бурни аплодисменти от различни места в залата, които прозвучаха подозрително като от клакьори, поставени на стратегически места.

— Тази вечер, дами и господа — завърши Торнтън, — ще заспя по-спокоен…

— … и по-богат — вметна Синклер.

— Накрая бих желал да благодаря на журналистите за присъствието им…

— Нямаше как, това беше единственото шоу в града.

Хората около кореспондента на „Поуст“ избухнаха в смях, но Торнтън не ги чу.

— С удоволствие ще отговоря на всички ваши въпроси.

Повечето репортери веднага напуснаха залата, за да предадат съобщенията си навреме за следобедните издания. Марк се присъедини към тях, но преди това надникна през рамото на прочутия журналист. Той бе написал: „Приятели, римляни, селски дръвници, подигравайте ми се; аз дойдох да погреба Кенеди, не да го възхвалявам“. Това съвсем не бе материал за първа страница.