Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 103

— Такси, сър?

— Не, благодаря, ще повървя пеш.

Директорът говореше по телефона и направи знак на Марк да седне в големия кожен фотьойл. Той потъна в него. Мисълта му все още бе объркана. Директорът затвори телефона и го погледна.

— Значи се запозна със сенатора Декстър. Трябва да ти кажа, че или доктор Декстър не знае нищо, или е гениална актриса.

— Наблюдавали сте срещата?

— Разбира се, и не само нея. Преди две минути доктор Декстър е катастрофирала. От този телефонен разговор научих подробностите.

Марк скочи от мястото си.

— Не е пострадала. Щети за около сто-двеста долара по предницата на фиата й и нито драскотина по автобуса, в който се е блъснала. Умно момиче. Била си е сложила предпазния колан. В момента пътува към болницата с такси или по-точно с нещо, за което си мисли, че е такси.

Марк въздъхна, примирен с всичко, което щеше да се случи.

— Къде е сенаторът Декстър?

— Отиде в Сената. Когато стигна там, позвъни по телефона, но разговорът не бе от значение за нас.

На вратата се почука. Появи се Безименния. Подаде бележка на директора, който я прочете бързо.

— Благодаря.

Безименния излезе. Марк се опасяваше от най-лошото. Директорът постави бележката на бюрото и го погледна.

— Сенаторът Торнтън свиква пресконференция в десет и половина в зала 2228 в Сената. Най-добре е веднага да тръгнеш натам. Телефонирай ми, след като си каже урока. Въпросите на пресата след това ще бъдат неуместни, както винаги…

Марк измина пеша пътя до Сената — отново с надеждата да се поосвежи. Искаше му се да позвъни на Елизабет и да я попита дали се чувства добре след катастрофата. Искаше му се да й зададе хиляди въпроси, но да получи един отговор. Трима мъже го проследиха до Сената — двама си разделиха по половинка от пътя, а третият пое целия маршрут. Накрая всички пристигнаха в зала 2228, но не за да чуят изявлението на сенатора Торнтън.

Залата вече бе осветена с прожектори заради телевизионните камери, а журналистите разговаряха помежду си. Беше пълно с хора, макар че сенаторът Торнтън все още не се бе появил. Марк се запита какво ли ще каже сенаторът, дали ще хвърли някаква светлина върху собствените му проблеми. Може би ще посочи обвинително с пръст Торнтън, ще научи мотива и ще го съобщи на директора. Докато гледаше репортерите, си мислеше, че сигурно се досещат или дори са научили от член на екипа на Торнтън за съдържанието на изказването му. Но не желаеше да задава въпроси от страх да не го запомнят. Появата на сенатора Торнтън би задоволила самия Цезар — той сияеше, заобиколен от тримата си помощници и личния си секретар. Определено се представяше в най-добра светлина. Черната му коса бе намазана с брилянтин; бе облякъл най-хубавия си (според неговите представи) костюм — зелен на сини райета. Явно никой не го бе учил как да се явява пред телевизионните камери — само с тъмен костюм, по възможност без шарки — или ако го бяха учили, не бе обърнал внимание.