Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 102

Директорът натисна бутона и в кабинета веднага влезе Елиът.

— Елиът, ти беше прав за „Мейфлауър“. Какво направи по въпроса?

— Там вече има двама от нашите, сър, и още един, който следи Андрюз.

— За първи път след трийсет и шест години мразя работата си — каза директорът. — Ти се справи много добре, Елиът, и съвсем скоро ще мога да ти кажа за какво беше цялата тази дандания.

— Да, сър.

— Проучи тези пет души. Не пропускай нищо.

— Да, сър.

— Благодаря ти.

Елиът напусна безшумно стаята.

„Проклетникът няма сърце. Не може дясната ти ръка да няма сърце. Но това го прави много полезен в тази ситуация. Когато всичко свърши, ще го върна в Охайо и…“

— Казахте ли нещо, сър?

— Не, мисис Макгрегър. Просто полудявам тихичко. Не се тревожете за мен. Когато онези с белите престилки дойдат да ме приберат, просто подпишете формулярите в три екземпляра и въздъхнете с облекчение.

Мисис Макгрегър се усмихна.

— Новият ви костюм е много хубав — каза директорът.

Тя се изчерви.

— Благодаря ви, сър.

Марк мина през въртящата се врата на хотел „Мейфлауър“ и огледа фоайето. Търсеше Елизабет. Как му се искаше да я види, да сложи край на своята неискреност и да си изяснят всичко. „Всичко е просто съвпадения“, повтори си той. Не успя да я открие и се настани удобно на фотьойл близо до затворения бар.

В другия край на фоайето един мъж си купи „Вашингтон Поуст“ от щанда за вестници. Марк не забеляза, че онзи въобще не го чете. Елизабет се приближи до него, придружена от сенатора Декстър. По дяволите, само това му липсваше!

— Здрасти, Марк. — Тя го целуна леко по бузата.

„Юда показва на фарисеите кого да убият?“

— Марк, бих желала да се запознаеш с баща ми.

— Добро утро, сър.

— Добро утро, Марк. Радвам се, да се запознаем. Елизабет ми е говорила много за теб.

„И какво ще ми кажете вие?“, помисли си Марк. „Къде сте били на двайсет и четвърти февруари? Къде ще бъдете утре?“

— Марк, добре ли си? — попита Елизабет.

— Да. Извинявайте, господин сенатор. Приятно ми е да се запознаем.

Сенаторът го изгледа особено.

— Добре, трябва да тръгвам, скъпа — денят ми е много натоварен. Ще се видим, както обикновено, утре на обяд.

— До утре, татко. Благодаря за закуската и за разговора.

— Довиждане, Марк. Надявам се отново да се срещнем. — Сенаторът Декстър го погледна безизразно.

— Може би — тихо отвърна Марк.

Марк и Елизабет наблюдаваха сенатора как се отдалечава. Същото направиха още трима души. Един от тях отиде да се обади по телефона.

— Марк, какво ти става? Защо се държа толкова грубо с баща ми? Толкова исках да ви запозная.

— Извинявай, просто съм уморен.

— Или криеш нещо от мен?

— Мога да ти задам същия въпрос.

— Какво искаш да кажеш?

— О, не знам. Хайде да го забравим. Защо поиска да се срещнем толкова спешно?

— Просто за да се запознаеш с баща ми. Какво странно има в това? Защо ли, по дяволите, си направих труда?

Тя стана, втурна се по коридора и излезе през въртящата се врата. Тримата мъже я изгледаха как си отива. Единият я проследи, а двамата останаха при Марк. Той се насочи бавно към изхода. Портиерът го поздрави според протокола.