Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 94
Кристина Дод
Преди да е изрекъл и думичка, се озова притиснат до стената — ръката на Мосимо затискаше гръкляна му, пистолетът на Мосимо се целеше в главата му.
Да. Мосимо не можеше да открадне един диамант и да отърве кожата, но още го биваше като бияч.
— Хич не си помисляй да ме лъжеш. — Той притисна хладния метал в бузата му. — Ще те убия. Ще убия дядо ти. Ще убия хубавата ти адвокатка и, мамка му, ще отида в Италия и ще убия оная курва, майка ти.
Роберто се сви, готов за отпор.
Но с влизането си тук безмълвно беше приел сделката и безмълвно се беше съгласил, че Мосимо е шефът. Не можеше да се отметне сега. Нищо че този задник обиждаше майка му. Нищо че беше заплашил Бренди и Ноно. В тази операция разчетеното до секунда време беше всичко.
Мосимо го подържа така още малко — пречейки му да диша, оставяйки го да почувства заплахата — преди да се отдръпне и да прибере пистолета в кобура.
Роберто шумно си пое въздух, помъчи се да прочисти замаяната си глава. Видя, че Бренди решително се е запътила към тях, и поклати глава:
Тя спря.
Тя сведе глава, но докато се връщаше при тълпата от ококорени жени, недвусмислено показа, че се покорява изключително неохотно.
Когато можеше да говори, Роберто дрезгаво промълви:
— Погрешно ме разбра, Мосимо. Ти си прочут с много неща, но сред тях не е твоята щедрост. Какво ще ми предложиш, за да оправдаеш вложеното време? И не ми говори за престиж — това не мога да го занеса в банката.
Физиономията на Мосимо лека-полека се разведри. Алчност… той разбираше от алчност.
— Ти си прочут крадец на бижута. Да работя с теб е чест. Естествено, че знам това. Какво би искал, за да ми сътрудничиш?
— Днес вечерях в дома на Хауърд и Джони Патерсън. Джони носеше на шията си верижка с рубин. Той е поне 4.3 карата и е с цвета на прясна кръв.
— Чувал съм. — Мосимо засрамено сведе глава. — Но не мога да се докопам до него. Охраната им е прекалено добра.
— По принцип. — Роберто разглеждаше ноктите си.
— Какво искаш да кажеш? — Мосимо застана нащрек.
— Ето че тази вечер алармата беше изключена на определени места в къщата. Някак си.
— Някак си, а? — Мосимо взе да се усмихва. — Ей, ти! Рики! Донеси вино на нашия приятел Роберто.
— Вода. — Роберто разтърка изранения си гръклян.
— Вода. — Мосимо набута един стол под задника на Роберто и двамата седнаха, за да поприказват на четири очи.
Когато Роберто отново се изправи, примката беше заложена. Сделката беше сключена.
— Сделката е добра — увери го Мосимо. — Ти занасяш диаманта в „Препарираното куче“, а аз ти давам рубина на Патерсънови.
— Става. — Роберто го почука с пръст по шкембето. — Не забравяй кой ти направи тази услуга, Мосимо. Осигури на мен и
— То се знае. — Мосимо го прегърна и го целуна по бузите. — Това е сделка един път, изгодна и за двама ни, пък и нека има с какво да си уплътниш времето до началото на процеса, нали?
Роберто кимна и си отбеляза с каква лекота Мосимо го дари с предателска целувка. Надмина даже Юда.