Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 93
Кристина Дод
— Спомни си специалните свойства на шампанското — подхвърли Роберто.
С поглед, който обещаваше, че ще му го върне тъпкано, Бренди се отправи към групичката оскъдно облечени момичета.
— Тази жена е огън — каза Мосимо. — Ако решиш, че ти трябва някой да я укроти…
— Обичам диви котки.
— И дядо ти беше същият, ама не е хубаво жената да върти мъжа на малкия си пръст.
— О, ти не знаеш какви работи върши Бренди с пръстите си — ухили се Роберто. — Благодаря ти за тазвечерната покана, Мосимо. Особено съм ти благодарен за категоричното предложение да се домъкна тук.
— Хей, приятно ми е да виждам приятелите си, когато ми е приятно да ги виждам. — Мосимо го прегърна през раменете и го поведе към мъжете на бара. — Тъй… помисли ли си за моето предложение?
— Да открадна Пламъка на Романови ли?
— Шшшт! — Мосимо хвърли поглед към сервитьорите. — Не бъди нехаен.
— Аха, а в микрофона ли да говоря? — Роберто докосна цветето на ревера му.
— Да. Говори в микрофона. — Мосимо се засмя слабо.
Членовете на клана Фосера стояха с чаши в ръце, наблюдаваха Мосимо, наблюдаваха Роберто — тихи, заплашителни… притаени.
— Рики, братче, радвам се да те видя отново. — Роберто се здрависа с него. — Дани. Грег. — Погледът му обходи групата. — А къде е Фико?
— Замотал се е някъде — отвърна Рики.
— Излязъл е да си пушне — отвърна Грег.
— Дано да го видя. — Колко интересно, че беше решил да отсъства точно сега. — Само че не познавам тези младежи тук. — Роберто посочи по-младите мъже, между двайсет и двайсет и петгодишни, наредени до стената.
Те се мусеха; един даже му обърна гръб.
— Те са момчета. Не са важни. — Мосимо ги изпъди с рязък жест. — Идете да потанцувате с гаджетата.
Роберто видя как те бавно се разпръснаха, недоволни, че са били отпратени с лека ръка. Нищо чудно, че Мосимо губеше контрол върху фамилията и бизнеса. В младежите кипеше тестостерон.
Бренди се беше разговорила с коконите и очите й се ококориха от изненада, когато младежите се домъкнаха и без да кажат думичка, ги изведоха на дансинга. По-възрастните жени все пак останаха с Бренди — те бяха любовниците на Мосимо, Грег, Рики и Фико. Той се боеше, че ако Бренди се застои при тях, ще се опита да ги подтикне към бунт — а тогава нещата съвсем щяха да се объркат.
Трябваше да се махнат оттук час по-скоро, затова премина към въпроса по същество:
— Мосимо, ти сам го каза. Огромно предизвикателство е да откраднеш Пламъка на Романови от музея.
Мъжете се скупчиха в кръг около него, защитавайки го от подслушвани.
— Да не си се уплашил? — присмя му се Грег.
— Разбира се. Само глупакът се изправя безстрашно пред смъртта. — Но сега Роберто не изразяваше страх. Изразяваше единствено вежлив интерес към предложението.
— Може би не можеш да се справиш — каза Мосимо.
Роберто отхвърли тази идея с перване на пръстите.
— Твоите момчета могат ли да ме вкарат там?
— Могат.
— Значи мога да открадна диаманта. Вече имам план. Само не ми е ясно защо трябва да го изпълня за
