Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн
Кристина Дод
Кристина Дод
Бедствие на високи токчета
На Скот.
Когато пиша за вечната любов, пиша за теб.
Едно
Единайсетгодишната Бренди стоеше пред открехнатата врата на спалнята с приказното балдахинено легло и ефирни завеси и слушаше истеричния глас на майка си.
— Та аз не знам как се пише чек!
— Време ти е да се научиш. — Баща й трудно би могъл да изрази отвращението си по-добре.
— Но винаги ти си имал тази грижа.
— Точно така. — Татко тъпчеше яростно пода, докато си стягаше багажа. — Прибирам се капнал след цял ден в офиса и започвам да плащам сметките, ипотеката, кредитните карти и каквото още се сетиш. Щом пътувахме, все аз трябваше да правя резервациите и да намирам кой да коси ливадата. Да се грижа за теб беше адско бреме.
— Ти така искаше!
Татко сигурно прецени, че това е самата истина, защото тонът му стана малко по-любезен.
— Не е болка за умиране, Тифани. — После отново го обзе нетърпение. — Ох, секретарката ми може да се справи.
— Тя е, нали? — Майка й очевидно заподозря нещо. — Зарязваш ме заради Сюзан. Тази никаквица!
— Не е никаквица — озъби й се татко. После шумно си пое дъх. — Зарязвам те, защото ти само… ми се киприш.
Бренди си представи как баща й размахва големите си ръце пред нейната тъничка, руса, маникюрирана майка.
— Какво искаш да направя? Ще направя каквото поискаш. — Мама беше паникьосана.
Бренди чувстваше, че майка й е паникьосана, защото тя също бе уплашена.
— Не умееш да водиш умен разговор. Не умееш да обсъждаш делови въпроси с мен. Причината винаги да те избират за дежурен съдебен заседател е, че никога не си в час с актуалните събития. — Той изсумтя. — Мъж като мен се нуждае от интелектуално предизвикателство, не от застаряваща чанта.
Бренди трябваше да узнае какво ще се случи — с нея и с родителите й.
Майка й ужасено ахна.
— Аз съм на трийсет и две!
— Точно това казвам.
Защо се държеше толкова отвратително? Тифани беше красива. Всички го казваха. Приятелките на Бренди от балетната школа й завиждаха, че майка й прилича на кинозвезда. Според Бренди не беше чак толкова готино хората непрекъснато да й говорят за Тифани и да я питат дали се гордее, че има такава хубава майка, ала неизменно се усмихваше и кимаше с глава, защото тогава следваше репликата: „Като пораснеш, и ти ще станеш същата хубавица!“.
— Преди никога не си искал да обсъждаме делови въпроси. — Мамините токчета изтракаха по дървения паркет. — Нали напусна Джейн заради мен, защото тя винаги ти надувала главата с подобни приказки, а ти просто си копнеел за уютно гнездо, където да си отдъхнеш на спокойствие.
Татко изръмжа.
— Огледай се. Консултирах се със специалисти по фън шуй и намерих декоратори, които да създадат дом, с който да се гордееш.
— Онзи японец ми излезе твърде солено…
— Индонезиец!
— Плащах и за някакъв идиотски декоратор, който два пъти годишно да ми сменя завесите в офиса. — Татко се настройваше все по-враждебно.
— Щори. Ролкови щори. В този офис водиш клиентите си, Гари, и трябва да ги впечатлиш!