Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 92

С наслада си отбеляза, че тя се поколеба. Противно на всякаква логика бе готова да му повярва.

Когато спряха пред зала „Рицарите на Колумб“, Бренди зина от смайване.

— Не може да бъде! Тия Фосера не могат ли да си позволят хубаво място за сбирките си?

— Могат. — Роберто наблюдаваше как Нюби внимателно паркира лимузината по начин, който гарантираше бързо отстъпление… ако се стигнеше дотам. — Но хубавите места са за жените им.

— Тоест, това е мъжко парти?

— Никак даже. Обаче силно ме съмнява, че тук ще се натъкнем на някакви съпруги.

— Да не би да купонясват с проститутки? И ние ще влезем при тях?

— Не ставай смешна. Не бих те набутал сред проститутките. — Той й помогна да слезе от колата. — Те купонясват с любовниците си.

Двадесет

Голямото помещение бе професионално декорирано, за храната беше наета кетърингова фирма. Музикалният състав би могъл да свири в кой да е от най-добрите нощни клубове в града. Но въпреки това кланът Фосера бе организирал партито си в зала, вмирисана на пури и мъжки чорапи.

Роберто преброи членовете на клана край бара — двайсет и двама — като обърна специално внимание на изходите, в това число прозорците. Отбеляза си групичката жени, застанали близо до дансинга, които се смееха пискливо и пиеха всичко — от текила до ледени коктейли, украсени с шарени чадърчета.

— Мили боже! — изуми се Бренди. — Не знаех за конкурса. — Тя подаде палтото си на гардеробиерката.

— Какъв конкурс? — Роберто се усмихна на момичето със специална топлина, надявайки се, че ако с Бренди им се наложи да излязат бързешком, то ще се сети кои са техните дрехи.

— В който печели жената с най-курвенско облекло. Майчице мила! Дали поне една от тези кокони има двайсет години?

Мосимо се запъти към тях с усмивка на лицето и протегната ръка.

Бренди сниши глас:

— Предполагам, че загубилата конкурса трябва да спи с него.

— По улиците се шепне, че жена му с въздишка на облекчение го е тласнала в обятията на любовница — тихо отговори Роберто.

— Сто на сто. — Когато Мосимо стигна до тях, Бренди поздрави: — Здравейте, господин Фосера, колко е хубаво да се срещнем отново.

— Хей! Че това била адвокатката. Уиски, а?

— Какво? — обърка се Бренди.

— Казваш се „Уиски“, нали?

— Казвам се „Южняшка утеха“ — спокойно го поправи тя.

Правеше се на умна пред Мосимо Фосера — човек докачлив и без чувство за хумор — и на Роберто му идеше да я напляска хубаво.

Вместо това се засмя снизходително.

— Тя пие „Южняшка утеха“. — Той я потупа по задника. — Тичай да си поприказваш с другите мацки, скъпа, а щом свърша тук, обещавам да те закарам у нас и да ти дам каквото заслужаваш.

— С тебе ми е далеч по-комфортно, скъпи. — Бренди ококори очи в знак на фалшиво обожание.

— Както желаеш. — Роберто целуна пръстите й. — Тя ме обожава и иска винаги да е до мен — обясни той на италиански.

— Виждам. — Мосимо също отговори на италиански и я погледна критично. — Обаче женските трябва да се сдушват с женски, а?

— Е! — Бренди рязко се отдръпна с престорено възмущение. — Щом сте такива грубияни и ще си приказвате на италиански, аз ще си взема едно питие.