Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 91

Тя деликатно му се озъби с лъскавите си, перфектни устни:

— Кажи ми плана докрай — у Мосимо ли отиваме?

— А, да… Трябва да се появя там, но обещавам, че няма да се бавим.

— Нямам търпение.

Ако Мосимо имаше капка ум в главата, щеше да спре да се притеснява от Роберто и да започне да се притеснява от Бренди. Роберто подозираше, че тя като нищо може да го закове с няколко умело подбрани думи.

— Запазил съм най-добрата новина за накрая.

— Бас държа. — Сарказъм, сарказъм, обаче не издърпа ръката си от неговата.

— Госпожа Джон Тобиас ежегодно устройва благотворителен бал в подкрепа на Чикагския симфоничен оркестър и цял контингент от музиканти свирят за дансинга. Нощ, създадена за изящество и красота. Нощ, създадена за теб, моя Бренди. Нямам търпение да те грабна в прегръдката си и да те изведа на дансинга.

Ако изтънчените му думи я впечатлиха, тя го скри зад ледена физиономия.

— А после, след като се натанцуваме, ти ще постигнеш своето.

— Своето?

— Ще се върнем в апартамента и ще останем там — рече той с лъжлива невинност.

Бренди вбесено се втренчи в него — само че ядът й бавно премина. Тя се облегна на кожената седалка и силно се изсмя.

Роберто я наблюдаваше, доволен, че тя е в състояние бурно да се надсмива на себе си.

— А утре пак ли ще вършим каквото кажеш?

— Така е честно. Нощем ти постигаш своето. Денем — аз.

— Ти наистина си тежък случай, Роберто.

— В какъв смисъл? — предпазливо попита той.

— Ще те уведомя, когато разбера. — Тя издърпа ръката си. — Пристигнахме.

Лимузината спря точно пред портика на къщата в класически стил и портиерът ги пусна вътре. Поздравиха Хауърд и Джони Патерсън, които настояха Роберто да оцени най-новата придобивка на Хауърд — игла за вратовръзка с двукаратов диамант, създадена през двайсетте години на миналия век.

Роберто им каза, че камъкът струвал едва трийсет и шест хиляди, но обковът изключително повишавал цената. Хауърд изпадна в екстаз и за има-няма два часа Роберто и Бренди похапнаха, очароваха половината висше общество на Чикаго и се извиниха, за да могат да отидат на конкурентното парти.

— Налага се — оправда се Роберто пред Джони Патерсън. — Да изпусна възможността да потанцувам с Бренди, ще бъде престъпление срещу природата.

— По дяволите госпожа Тобиас! — разгорещи се Джони. — Не ми е ясно защо й е да организира парти в същата вечер като нас, но определено разбирам желанието ви да потанцувате. Двамата сте създадени за партньори на дансинга!

Докато слизаха по стълбите към портика, Роберто промърмори:

— Ставаме доста популярна двойка.

— Само изчакай да започне процесът — посъветва го Бренди, — когато всички ще научат, че съм те следвала по съдебна заповед.

— Интересно, колцина ще го повярват?

— Всички — сряза го Бренди. — Аз ще имам грижата.

Вечерята не бе уталожила гнева й, както се надяваше той.

— Не каза на Хауърд, че напускаш прекрасната им вечеря, за да се отбиеш на гости при клана Фосера — засече го Бренди.

— Понякога като взема да лъжа, и не мога да спра.

— Така и подозирах.

— Но не и по отношение на теб, моя Бренди. — Той се долепи до ухото й. — Никога по отношение на теб.