Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 90

* * *

Светлините на Чикаго хвърляха върху лимузината пъстри ивици от цветове и сенки, но на всякакво осветление Бренди беше красива — и обидена. Тя избягваше погледа на Роберто, гледайки през прозореца. Гордата й брадичка беше вирната и разкриваше лебедова шия.

Ала тя не можеше да страни от него цяла вечер. Той не би го допуснал. Роберто безпогрешно откри ръката й, облечена в ръкавица.

— Позволи ми да ти кажа какво ще правим тази вечер.

Тя рязко се завъртя с лице към него; русата й хубост бе някак хладна и безразлична.

— Тъй като нямам избор, изобщо не ме интересува.

— Изслушай ме, направи този жест към мен. — Той свали ръкавицата и целуна пръстите й. — Първо ще вечеряме при Хауърд Патерсън. Прочут е с това, че кани най-известните готвачи от цял свят, а за тази вечер е обещал провансалска кухня.

— Добра идея — първо да ме нахраниш. Така ще обуздаеш темперамента ми.

— Абсолютно вярно, макар че според мен шампанското също би обуздало темперамента ти. Чийто и да е темперамент, ако там е въпросът. — Той долепи устни към дланта й.

Бренди сведе глава.

— Колко изискано от твоя страна.

Тя имаше жило на оса и брилянтен ум на дилетантка — тази комбинация го караше да хитрува и да се смее, понеже се досещаше, че зад маската на изтънченост се крие друг облик. Тя беше пламенна хедонистка и нежна жена, която беше станала адвокатка, за да оправи света.

Господ му беше свидетел, че Бренди работеше усилено, за да го измъкне от затвора. Макар че в живота на Роберто имаше много жени, досега никоя не се беше опитвала да спаси грешната му душа.

— След като хапнем и обуздаем темперамента си, отиваме на парти, устройвано от Мосимо. — Роберто помилва възглавничката на палеца й.

— НССО. — Тя се правеше на равнодушна, но пулсът й се учестяваше с всяка ласка.

— НССО? — намръщи се Роберто. Английският рядко му изневеряваше. — Какво ще рече това?

— Носете си свое оръжие.

— Ааа! — Той се засмя под мустак. — Да, сто на сто там ще има барут, достатъчен за избухването на малка война. Само че аз ще бъда невъоръжен.

Ръката й конвулсивно се сви.

— Не знаех, че това би трябвало да ме успокои.

— Довери ми се. Ще те браня.

— Това ми е известно. Повече се тревожех, че ще извършиш някоя глупост.

Бренди се държеше обидно, ала под черногледството й се таеше неосъзната увереност, че той ще гарантира нейната безопасност, и това го накара да се надуе като пуяк.

— Сигурно ми е забранено да те целуна по устните и да съсипя страхотното ти червило?

— Сложила съм си от червилото, което ще остане на Земята и след като ледниците са се разтопили.

Той се наведе към нея.

И се натъкна на възпиращата й ръка.

— Както и да е, има друга причина, поради която ти е забранено да ме целуваш. — Тя оставяше паузи между думите си за постигане на максимален ефект. — Аз не желая това.

— Шампанско — промълви той, давайки си отлично сметка колко ще я подразни. — Много шампанско.