Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 89

Тя стоеше пред отворената врата на дрешника и намръщено се взираше в дълбините му.

— Къде ми шлиферът?

Трудната част.

Тифани му кимна и вдигна от стола подплатеното зимно бяло палто от кадифе и бързо се отправи към дъщеря си.

— Заповядай, скъпа, облечи го.

— Какво е това? — Бренди намръщено огледа най-топлото палто на „Гучи“, което Роберто беше успял да намери.

— Мое е — каза Тифани. — Знаех, че в Чикаго е студено, затова си го купих преди да дойда.

Бренди се навъси като градоносен облак.

— Но ти не можеш да си го позволиш!

— Няма нищо, скъпа — небрежно отвърна Тифани. — Взех си го, без да плащам мито.

— Мамо, ти не можеш да си позволиш това палто независимо дали е с мито, или без. Освен това е бяло! Колко по-непрактична можеш да бъдеш?

Тифани погледна Роберто, сякаш се извиняваше за лошите обноски на дъщеря си.

— Но е хубаво, нали?

— Не можеш да си позволиш тази рокля, както и другите, а втори път не можеш да обявиш фалит. — Бренди наистина беше натъжена. — Да ги нарежеш на парчета тези кредитни карти!

Кога ролите на майка и дъщеря се бяха разменили? Роберто реши, че нещата в техните взаимоотношения отдавна куцат.

Но в конкретния случай палтото беше купил — писнало му беше да гледа как Бренди зъзне в черния си шлифер — и нямаше да допусне Тифани да пострада заради действията му. Преди Бренди да е продължила с хокането, той се намеси:

— Бренди, благодари на майка си, че великодушно ти позволява да заемеш такова великолепно палто.

Тя възмутено се обърна към него, полите й тежко изсвистяха. Ала щом зърна суровото му, укорително изражение, спря. Замисли се. Вроденото й добро възпитание надделя.

— Благодаря ти, Тифани. — Тя погали кадифето. — Палтото е фантастично, много ще го пазя.

— Знам, скъпа. Такова удоволствие ми доставя мисълта, че ще излизаш. Много отдавна не си се забавлявала. — Тифани се усмихна лъчезарно.

Тя беше мила, прекрасна жена и Роберто не разбираше защо не краси ръката на някой богаташ.

Докато Роберто помагаше на Бренди с палтото, тя попита:

— Майко, какво ще правиш тази вечер?

— Нищо. Ще погледам телевизия. Ще почета. В самолета започнах една интересна книга. — Тифани се прозя и покри устата си с ръка. — Малко съм уморена от пътуването. Може би ще си легна. Колко ще се забавите?

— Не стой да ни чакаш. — Роберто прехвърли през ръка своето палто и шала си. — Очакват ни три партита.

— Три. — Бренди си надяна ръкавиците и целуна майка си по бузата. — Нямам търпение.

Роберто я перна с пръст по бузата.

— Саркастична малка вещица.

Излязоха, препирайки се.

Тифани отиде на прозореца и проследи с поглед как Роберто помогна на Бренди да се качи в лимузината. Изчака колата да потегли, след това изчака още малко.

Върна се в банята, където гримовете бяха наредени по рафтовете, а стилната изумруденозелена рокля висеше зад вратата.

Когато колата пристигна, за да я вземе, тя изглеждаше добре почти колкото дъщеря си. Всъщност — Тифани се огледа подробно и забеляза сиянието, което я озаряваше отвътре — може би малко по-добре от нея, защото не се бе чувствала толкова щастлива от много, много отдавна.