Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 31

— Това отговаря ли на въпроса ти?

Тя стоеше и го гледаше с широко отворени сини очи. Пръстите й затискаха устните.

— Не било мит — прошепна накрая.

— Не. — Идеше му да се засмее, но титаничното усилие да я пусне за момента бе разрушило кавалерските му инстинкти. — Не, добрият секс не е илюзия, но това между нас няма да е добър секс. По-скоро ще е природна стихия… или номер, който съдбата ни е погодила.

— Странно. И аз това си помислих… за съдбата… щом те зърнах.

— Значи сме единодушни. Това е съдба. — Колко доволен щеше да е дядо му да научи, че в крайна сметка Роберто се е проявил като половин Контини! Див. Безразсъден. Непоправим. — Ще прекараме нощта заедно. Няма нужда да ми казваш защо. А аз не трябва да се преструвам, че те обичам. А на сутринта ще се разделим, за да не се видим никога повече. — Преди никога не беше действал прибързано. Защо сега?

А, да. Защото животът му се бе обърнал с главата надолу и всичко, което му бе мило и познато бе съсипано безвъзвратно.

— Дадено. Съгласна.

Когато стисна протегнатата й ръка, Роберто осъзна, че тя трепери. Надяваше се да не е от нерви, а от сподавено желание. Поднесе дланта й към устните си и положи там томителна целувка.

— Само че не искам да ни видят, че излизаме заедно. — За жена, нацелувана до безпаметност, тя показваше голяма практичност.

Той също.

— Трябва да остана още известно време. По-малко от час би представлявало обида за господин Макграт. Затова ще се обадя на шофьора си. Той ще те вземе от парадния вход. Ще съобщя на портиера в моя хотел, че пристигаш. — Роберто й подаде електронната си карта.

— Не се ли притесняваш, че ще открадна нещо?

При толкова хора, които го наблюдаваха?

— Това е последното, за което бих тръгнал да се притеснявам.

— Кой знае защо не си те представям като доверчива душа.

С което показва, че е прозорлива душа, помисли си Роберто.

— Но тази нощ ще ти поверя душата си.

Тя сведе глава не защото му вярваше, а защото смяташе, че той е в правото си да увърта. Тръгна към вратата, а всяко движение изпод алената рокля излъчваше съблазън.

— Не се преобличай — заръча той.

Бренди изненадано се обърна.

— Но аз съм си купила най-страхотната роба!

Подозрителността му — някои биха казали здравият му разум — отново се прояви:

— За мен ли?

— Да. Ами… — Тя сви рамене. — За мъжа, когото щях да намеря тази нощ. За мой късмет това си ти. Робата е от кремава коприна с дантелки тук и…

— Искам да си свалиш роклята — хрипливо прошепна той, задавен от бясно желание. Завладя го мисълта да намери ципа на тази съблазнителна рокля, да го разкопчае, да види какво има отдолу… Пристъпи към нея.

Тя видя копнежа му и се засмя гърлено.

— Спомни си, Роберто, че трябва да останеш на партито още час.

Трябваше. Намираше се в Чикаго по една конкретна причина. Никаква жена, независимо от своята привлекателност, не бе в състояние да промени това.

— В полунощ можеш да се превърнеш в тиква. — Тя отново тръгна към вратата.

Той си спомни, че има нещо, което още не знае.