Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 30
Кристина Дод
— Интерес? — В Чикаго нямаше нормален мъж, който да не даде дясната си ръка, за да стои там, където стоеше Роберто сега. Пращенето на пламъците и тихото й дихание разчупваха тишината в библиотеката. Той тръгна към нея, а щом тя надигна глава и отметна златните кичури от лицето си, Роберто се усмихна с цялото си обаяние. Повдигна ръка и я спря на сантиметър от брадичката й.
— Може ли?
Мислеше, че ще се отпусне в обятията му. Вместо това тя кимна вдървено като стара мома или детска учителка, която си позволява волност.
Миришеше хубаво като цвете, което цъфти нощем. Като жена с тайни. Той бавно плъзна пръсти от брадичката към ухото й, наслаждавайки се на този първи, много важен допир. Кожата й беше толкова кадифена на пипане, колкото изглеждаше, затоплена от огъня в камината и от огъня на нуждата. Докосна обицата й с великолепен сапфир и помилва ухото, отмятайки косата й назад. Тя долепи буза до ръката му като котка.
Чувствително създание, което обича да го галят.
Тя го гледаше с най-удивителните очи, сини като метличини. Изражението й бе тържествено, все едно той беше учител, а тя — прилежна ученичка. Държанието й подхранваше егото му — его, което според вечните натяквания на майка му беше прекалено раздуто.
Роберто се наведе и положи лека целувка на устните й. Искаше да добие бегла представа, да разменят дихания, да види дали са съвместими… а после пожела повече. Притисна пръст към пълната й долна устна.
— Притеснява ли те, че червилото ти ще се размаже?
— Гримьорката се закле, че дори когато отдавна съм се разпаднала на прах, червилото и спиралата ще са останали.
Той се ухили. Значи имала чувство за хумор.
Но тя не се усмихна. Просто констатираше факт. Притисна длан към гърдите му — едно доста решително докосване.
— Искам целувка. Истинска целувка. Държа да разбера дали ще бъде толкова хубаво, колкото си мисля, или добрият секс е мит, подхранван от киноиндустрията и насърчаван от самотата.
Предизвикателство, значи? Може би. А може би тя говореше откровено. Определено бе преживяла разочарование в любовта.
Той още се хилеше, когато се наведе и осъществи желанието й. Отворени устни, гальовни езици… за пръв път от много години една обикновена целувка го зашемети. Затвори очи, за да усети по-добре нейния вкус — първо на шампанско, а по-нататък уникалния й аромат. Сладка кафява захар, разтопена от огъня на неуверен копнеж. Хладна сметана, излята върху горещо желание.
Тя бе като вино от лозята на Бордо — скъпа и великолепна при всяка глътка.
Роберто забрави всяка предпазливост. Забрави всякакви задръжки. Придърпа я към себе си, омачквайки роклята, копнеещ да почувства коприната върху голата й кожа. Едната му ръка се плъзна към тила й. Притисна я до себе си и чрез устата й, тялото й, уханието й, ръката й, която го стискаше за ревера, преживя
Един първобитен инстинкт напираше у него: да заметне полата й, да я тръшне на пода и да я обладае бързо, докато нуждата бушува в кръвта му.
Някакви остатъци от джентълмена в него го накараха да я пусне, да я хване за лакътя и да я попита с хрипкав глас: