Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 32

— Как се казваш? — извика.

Тя се облегна на касата на вратата — съблазнителен силует в сумрака — и се усмихна.

— Бренди. Аз съм Бренди.

— Хей, Бренди!

— Да?

— Удряш в главата!

* * *

Гуин и някакъв изтормозен мъж в омачкан костюм разговаряха с чичо Чарлс. Мъжът на Гуин. Гуин се облягаше на рамото му и държеше ръката му, спокойна, че вече не е сама, и Бренди се запъти към тримата.

Гуин и Стан си тръгнаха. Гуин се помъчи да го спре, но Стан я задърпа към бюфета и тя безпомощно махна на Бренди.

Бренди бе заета единствено с Роберто, затова когато Гуин я погледна със съжаление, тя не знаеше какво да мисли. Съжаление? За жената, която щеше да прекара нощта с Роберто Бартолини ли? Сви пренебрежително рамене.

— Чичо Чарлс, сега ще се сбогувам. Наистина щях да остана, но толкова работа ми се отвори с това преместване, че до понеделник… — Тя се помъчи да изглежда посърнала и да не показва на гостите — а най-малкото на чичо Чарлс — че току-що е преживяла най-страхотната си целувка. Като се замислеше за нея, за Роберто, я обземаше порив да притисне ръка до разтуптяното си сърце и най-сетне да почувства, че е жива.

За нейна изненада чичо Чарлс не тръгна да възразява.

— Ще те изпратя до фоайето.

Тя изпита такова облекчение, че не забеляза помръкналия му поглед. Прибра си нещата от гардероба и докато й помагаше с шлифера, той каза:

— Току-що си поприказвах със Стан Дюрант. Той работи в университетската болница.

— Да. — Тя се закопча. Съжали, че Роберто не тръгва с нея. Разбира се, беше немислимо да излязат заедно, но й беше малко странно, че ще отиде в апартамента му сама.

— Стан каза, че в болницата се носели слухове как твоят годеник… че Алан…

— … се е оженил за някаква пикла в Лас Вегас.

Разкрита! Тя беше разкрита, а чичо Чарлс щеше да разбере защо си тръгва толкова рано. Вероятно вината се бе изписала на лицето й.

— Ох… не ми се искаше да ти казвам…

— Мило, мило момиче. — Той й оправи яката. — Толкова си смела: да дойдеш тук, когато сърцето ти се къса.

— Къса се. — Може би вината изглеждаше като страданието. Защото сърцето й определено не се късаше. По-скоро тя не можеше да дочака любенето с Роберто Бартолини.

— Пускам те да си тръгнеш без нито една дума повече — чичо Чарлс улови ръката й, — но ти ми обещай, че ще дойдеш при мен, ако мога с нещо да разсея скръбта ти.

— Ако се сетя за нещо, ти пръв ще научиш. — Или пък не. Чичо Чарлс никога нямаше да разбере как е разсеяла скръбта си; по този въпрос беше категорична.

— Ще ти извикам колата си.

— Не! — Бренди преглътна. — Тоест, вече съм уредила кола, която да ме прибере. Но иначе благодаря, много си добър.

Той я хвана здраво и я погледна право в очите.

— Обещай, че няма да се държиш като майка си и заради една гнила ябълка да отсечеш цялото дърво. Тази прекрасна жена много отдавна трябваше да се омъжи повторно, тя обаче отказва да се довери на друг.

Той сравняваше нейното положение с това на майка й. Сигурно беше неизбежно, но й стана неприятно.

— Няма. Лека нощ, чичо Чарлс. — Тя го целуна по коравата буза и вдигна сака си.