Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 29

Те също му кимнаха — едри мъжаги, които сякаш ги сърбяха ръцете да го атакуват по какъвто и да е повод.

Ето го — Пламъка на Романови искреше с хипнотичен блясък под прожекторите. За миг Роберто забрави къде се намира и се усмихна на тази красота.

Но колкото и да му се любуваше, диамантът беше студен и твърд… за разлика от онова прелестно създание. Жената в алено.

Беше отделил на Чарлс и гостите му петнайсет минути. Петнайсет минути, през които се държа изискано, мистериозно, по европейски — всичко, което те искаха и очакваха.

Той се извини и пое по коридора след загадката, обгърната от алена коприна. Надничаше от врата на врата, докато накрая не я откри, сияеща като рубин в тъмната библиотека на Макграт. Беше застанала до камината. Взираше се в пламъците, на устните й трепкаше лека усмивка и той видя различното лице на нейната хубост. Бледата й кожа грееше като полирано злато. Беше си свалила токчетата, но още беше висока — типът жена, с която можеше да танцува — измежду много други неща — и заедно с това да я гледа в лицето. Ръката й стискаше полицата над камината. Копринената рокля милваше снагата й, очертавайки извивката на гърдите и дупето.

Очите му не го бяха подлъгали. Тя действително беше прелестно създание.

Тя обърна глава и го погледна толкова весело, че беше ясно — позираше за него. Под копринената рокля носеше само прашки — или нищичко, ако Роберто се окажеше късметлия. На ушите й висяха еднокаратови сапфири, но сините й очите блестяха по-топло от който и да е скъпоценен камък.

— Разкошно — изкоментира той.

— Благодаря ви. — Тя прие комплимента без престорена свенливост.

Роберто влезе в библиотеката и затвори вратата.

— Струва ми се, че искате да говорите с мен.

Тя заби поглед в пода, сякаш търсеше как да формулира думите си. Изправи рамене, обърна се с лице към него и вирна брадичка.

Изведнъж вече не приличаше толкова на мечтата, която го бе омайвала цял живот, а по-скоро на професионалистка. Учен или адвокатка.

Или агентка на ФБР?

Естествено. Агентка на ФБР.

Удоволствието му от срещата се изпари. Той пъхна ръка в джоба на сакото си и зачака.

— Бих искала тази нощ да спя с вас.

Ръката му се сви в юмрук и възбудата отново пламна. Не беше от ФБР. Освен ако от бюрото не бяха променили значително тактиката си.

— Имам си причини. Очаквам да не ме разпитвате. Но ми трябва… мъж… за през нощта… ти ми трябваш — изостави тя учтивата форма. — Никога преди не съм бройкала мъже, затова не се притеснявай, че ще те отбележа с резка върху колана си. Това не е капан. Целта ми е единствено удоволствие. Моето и, надявам се, твоето. — Тя зачака отговор с напрегнато вцепенение.

Не беше от ФБР.

А свалячка?

Не бе изключено.

Първата шпионка, изпратена от клана Фосера?

Предположение, което не беше за изхвърляне.

Мълчанието му я смути. Тя погледна къде е оставила токчетата си и ги нахлузи едно по едно.

— Но преди да продължа, може би трябва да те попитам проявяваш ли интерес.