Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 28
Кристина Дод
Но Чарлс не се засмя, а кимна. И той като бащата на Роберто беше от друго поколение.
Без да изпуска от око разкошното създание в червената рокля, Роберто подхвърли:
— Но аз настоятелно моля да ме извините. Може би ще ми се наложи да се оттегля рано. Боя се, че съм доста замаян от часовата разлика.
— Разбира се. Един час сърдечни разговори стига.
— Ще оползотворя максимално този един час. — Двамата мъже се спогледаха усмихнато. Роберто видя, че мадамата в червено изчезва в дълбините на къщата. Направи крачка към нея.
И най-отбраното общество на Чикаго му се нахвърли.
Много изискано, разбира се, с повече класа от папараците, но въпреки това му се нахвърли.
Чарлс го представи на Аманда Потър, видна архитектка, която парадираше с усмивката — и гърдите си.
— Господин Бартолини, толкова съм поласкана. За прът имам удоволствието да се срещна с истински… италиански граф.
Жената беше прекалено възрастна, за да мине за срамежлива, но Роберто се поклони над подадената му ръка — ръка, окичена с пръстен с красив изумруд в обков от бяло злато.
— Какъв поразителен камък. — Той леко го докосна. — От Колумбия и естествено със стойност 2.1 карата.
Архитектката ахна удивено.
— Това… това е абсолютно вярно.
Сред множеството премина шепот. Роберто плъзна поглед по всяко лице и по всяко бижу. Някои гости се поотдръпнаха. Но повечето направиха крачка напред.
Панаирджийски трик. Това беше панаирджийски трик, но ги впечатли.
Когато изпълнеше дълга си, щеше да последва разкошната мадама в червено.
Жените го засипаха с ласкателства и пърхане на мигли. Мъжете се здрависваха с него и изразяваха възхищението си. Журналистите го следваха с готови камери. Всички искаха да си направят снимка с него.
Чарлс го насочваше към когото трябва. Запозна го с кмета на Чикаго, двама сенатори и моделиерка със свое риалити шоу, в което учеше американките на вкус.
Той не я хареса. Презираше телевизионната си аудитория. Беше нагла и груба.
Но пък тя го хареса. Започна да се превзема, бележейки го с печата на одобрението си:
— Господин Бартолини, изглеждате фантастично в този костюм. Армани, нали?
Заради
— Не знам. Не обръщам внимание на марките. Толкова е буржоазно, не намирате ли? — Той й се усмихна право в очите, присмивайки се на нейната претенциозност.
Тя се дръпна като попарена. Вече не го харесваше и затова го атакува брутално:
— Значи,
— Господин Бартолини е добре.
— Ще отидете ли да разгледате Пламъка на Романови?
— Пламъка на Романови? — Той нарочно се огледа объркано. — Какво е това?
Тълпата се разсмя, точно каквото беше намерението му. Той се запъти към витрината, по-далеч от тази отвратителна жена, и установи, че с нетърпение очаква да зърне за пръв път един от най-величествените диаманти в историята. С удоволствие забеляза как пазачите се напрегнаха и набързо прецени какви охранителни мерки са взети. Много впечатляващи. Лазери и най-модерни джаджи плюс яки пазачи със студени очи. Роберто им кимна почтително — дядо му го беше учил да проявява уважение към хората, натоварени с непосилни мисии.