Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 27

Бренди му се усмихна по женски закачливо.

— Говори се, че той първо обича, а после бяга… Що се отнася до „обичането“, бил страхотен… — Гуин сигурно беше прегракнала, защото тя чуваше само откъслечни фрази.

— Да — промълви Бренди. — Знам. — Обърна се и умишлено бавно пое към коридора, който водеше към частните покои. На прага спря. След колко ли време, запита се тя, щеше да я открие?

Шест

Роберто се питаше какво иска тази жена.

Питаше се дали ще го получи от него.

Ако беше това, за което той се надяваше, щеше. Кой да устои на подобно великолепно създание? Косата й беше събрана на хлабав кок на тила, а яркоруси кичури докосваха бузите й, целуваха розовите й устни. Алената й рокля изпъкваше сред убитото черно на светския елит. Тялото й му взе ума — безкрайно дълги крака, закръглени хълбоци, тънка талия и бюст, който би накарал Ботичели да заплаче от радост. От това разстояние Роберто не можеше да види цвета на очите й, но те го предизвикваха. Приканваха го.

— Благодаря ти, че дойде, Роберто.

Роберто пренасочи вниманието си към Чарлс Макграт, ръководителя на екипа адвокати по защитата му.

— Присъствието ти внася интересен елемент тук. — Очите на Чарлс блестяха дяволито.

— Не, благодаря ти, че ме покани. Малцина биха събрали кураж да рискуват името им да се подмята във връзка с моето.

Чарлс се засмя.

— Обещанието да те срещнат тук накара много гости да дойдат и да бръкнат в портфейлите си.

— Щом е за добра кауза, радвам се да бъда в помощ. — Роберто изпитваше симпатии към възрастния мъж. Поведението на Чарлс Макграт представляваше забележително съчетание от благодушие и твърдост, проницателност и гостоприемност. А и на партита му се появяваха шеметни жени.

— Да ти я пусна ли?

За момент Роберто си помисли, че Чарлс има предвид мадамата в червено. Уви, недалеч стоеше една жена, наближаваща четирийсетте, която го изяждаше с алчен поглед.

— Разбира се. Тук съм да се запозная с гостите ти. — Роберто отново хвърли поглед на госпожицата в алено и прецени положението със студена логика.

По принцип съдбата не бе толкова щедра, че да му предложи на тепсия анонимна хубавица, която той да изхруска за закуска. Значи имаше някаква уловка. Невидима, но реална.

— Съгласно твоите напътствия трябва да си меря приказките пред репортерите. Как ще ги разпозная?

— Те всички носят баджове с името и длъжността си.

— Аха… — Мадамата в алено не носеше бадж.

— Баджовете са големи, бели и бият на очи. Аз лично се уверих в последното и дадох да се разбере колко печални ще са последствията, ако някой реши да хитрува и си го свали. Журналистките недоволстват — орезилявали им хубавите тоалети — а аз отсякох, че професията им изисква жертви. — Чарлс понижи тон: — Знам, че съм дърт пръч, обаче милея задните, когато мъжете вършеха важната работа, а жените бяха повече за красота.

— Ех, с всички ни е така. Сега много жени използват ума си за други неща, освен да се чудят как да угодят на мъжа. Позор и падение. — Роберто се засмя, развеселен от собствения си шовинизъм.