Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 26

Тълпата се беше разделила и той стоеше там — секс в костюм на Армани. Роберто Бартолини беше висок поне метър и деветдесет и имаше такива плещи, че балерината Бренди си представи с каква лекота той ще я вдигне, ще я завърти и ще я притисне в обятията си…

— Видя ли? Какво ти казах? — Гуин яростно я сръчка.

Той беше Джони Деп без очната линия. Изправяше се като пират и разглеждаше залата с черни, премрежени очи, в които светеше насмешливо пламъче. Не изглеждаше никак изненадан от интереса, който възбужда персоната му. Дългата му до раменете коса беше сресана назад, разкривайки лице като суров планински хребет — съчетание от груби и великолепни черти с неустоима притегателна сила. Устните му — плътни, твърди, чувствени — накараха Бренди и всяка друга жена в залата да изтръпне от сладостна възбуда.

Освен това той имаше излъчването на мъж, който знае колко струва и е уверен, че винаги ще намери радушен прием. Този човек имаше нещо повече от пари, потекло и външност.

Той притежаваше харизма. И власт.

— Женен ли е? — попита Бренди.

— Не, но какво от това? Ти си сгодена. Аз съм омъжена. Можем само да гледаме менюто, не можем да поръчваме.

Ти така си мислиш.

— Не че се оплаквам или нещо такова. Стан е добър мъж, но не може да се сравнява с Роберто Бартолини. Виж го. Той е богат. Той е чужденец. Той е обиколил света и току-що идва от Италия.

Зарадван, чичо Чарлс се запъти към Роберто с протегната ръка.

С лека усмивка Роберто се здрависа с него и Бренди затаи дъх, виждайки новото лице на връх — грешка, граф!

— Бартолини.

Гуин нервно се приближи до нея, готвейки се да съобщи най-важната си информация:

— И чуй това…

Бренди изшътка:

— Тихо, остави ме да се насладя на гледката. — И на факта, че поне веднъж съдбата беше играла честно с Бренди.

Той беше избраникът. Той беше Матерхорн, а тя щеше да го покори.

Тя остави чашата си на бара и застана, както я бяха учили в балетното училище: ръцете леко сгънати в лактите, гърбът изправен, гърдите изпъчени. Алената й рокля искреше като скъпоценен камък сред черните вечерни тоалети. Бренди блестеше от ярост и от нуждата да си отмъсти. И гледаше Роберто Бартолини. Призоваваше го да отговори на погледа й.

Главата му се обърна, все едно бе дочул призива й. Погледът му я потърси в човешкото множество.

Тя знаеше, че ще я види.

Щом я зърна, по гръбнака й пробяга тръпка.

Той бързо я прецени, сетне я загледа с възхищение.

Накрая я погледна в очите.

Бренди престана да чува брътвежа на Гуин. Изпълни дробовете си с въздух. Сърцето й туптеше бясно. Нейната сексуалност пулсираше. За пръв път в живота си тя се държеше като инстинктивно същество, съсредоточавайки се върху едно-единствено нещо — задоволяването на тялото си. Без думи този мъж със здрачна чувственост и знойни очи обещаваше да я задоволи докрай.

Без да забелязва нищо, чичо Чарлс застана между тях и махна с ръка към ковчежето от витрината. Откликът на Роберто бе всичко, което един домакин можеше да си пожелае, но той се дръпна малко встрани, за да я огледа хубаво още веднъж.