Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 294

Отрядът на Харган направи невъзможното — удържа врага почти четири дни, давайки на армията на Грок огромна преднина във времето.

Харган обходи с поглед малкото оцелели. Тридесет и девет души. Тридесет и девет уморени, бинтовани, оцапани с кръв хора. Всички, които издържаха на атаките на орките, всички, които оцеляха.

Нямаше го вече Кляо, убит от глупава самотна стрела, нямаше го Блидхард, нямаше го и младежът от Пограничното кралство, охраняващ магьосницата. И самата магьосницата умря заради това, че успя да победи шамана на нападателите. След победата й орките я набелязаха като специална цел и при предпоследния набег имаха късмет, обграждайки нея и телохранителите й.

Войниците погребаха магьосницата в плитък гроб близо до преобърнатата палатка, поставяйки амулета-капка на надгробния камък.

А междувременно, нанасяйки им огромни, катастрофални загуби, хората заставиха Първите да ги уважават, заставиха раса, която се отнасяше с презрение към всички други раси в Сиала, да бъде предпазлива и да не се втурва през проклетата клисура с главата напред.

Деветата атака нямаше да я преживеят. Това го знаеше всеки от оцелелите досега.

— Да покажем на Първите как трябва да умират воините! — Лисицата хвана любимите си топузи, заслушан в рева на приближаващите барабани.

— Да покажем — Харган стана от земята. — Виж, Лисица, дъждът спря!

— Това е на късмет.

— Вдигнете знамето! Тръбач, свири! Лъковете — за битка! По враговете, без пощада!

И орките, настъпващи към упоритото укрепление, чуха същото, което ги изпращаше по време на всяко отстъпление от стените на клисурата:

— Без пощада!!!

Глава 25

Танцуващ в сенките

— Гарет! — някой внимателно докосна рамото ми. — Гарет, ставай!

Отворих очи и погледнах наведения над мен шут.

— Кли-кли! — простенах с отчаяние. — Защо не спиш, а?

Той ме погледна с укор и се настани собственически върху торбата от седлото.

— Ама че стенеше през изминалата нощ! — съобщи Кли-кли. — Кошмари ли сънува?

— Всичко е заради теб — промучах аз.

— Ъ?

— Поразкажеш приказки, а после те цяла нощ не те оставят на мира!

— Какви приказки? Ама ти за отряда на Харган ли? — досети се шутът.

— Ъхъ, цяла нощ сънувах как са воювали с орките.

— Еха-а! — проточи със завистливо възхищение Кли-кли, съжалявайки, че на него не му се е присънил такъв забележителен сън.

Забележителен ли? Не мисля. И досега в ушите ми все още звучеше викът „Без пощада!“, а през тялото ми преминаваха леки тръпки, сякаш много дълго, поне няколко дни, съм стоял под проливен дъжд.