Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 296

— Бр-р-р! Нищо не разбрах!

— Не само ти — въздъхна шутът. — Алистан и елфите цяла нощ разговаряха. Излиза, че шаманите във Валиостр са повече, отколкото доралисци има в степите на Унгава. А също и всякакви привърженици на Неназовимия. И правят някакви магии против някого. А на туй отгоре имаме и твоят Господар с привържениците си, и странните магове в чумното селце. Преследват ни и ни правят магии. Ако Котката и Еграсса не бяха успели да попречат на онези шамани, отряда можеше вече и да го няма.

— Но нали шаманството е направено! Ти сам каза, че някой друг е заменил убитите шамани!

— Е, и какво? — шутът сви рамене. — Ти разбери, шаманството не е магия, тук действат съвсем други закони. Трябва само малко да го промениш и вълшебството вече не върви както е било замислено от създателя му. Помниш ли онази ръка-чудовище? Съвсем същото е. Кой може да знае в крайна сметка на какво се е превърнала. Ние поне сме още живи.

— От кого си наследил това да си толкова умен, Кли-кли?

— От дядо. Той беше шаман.

— Да, беше го споменал. Значи смяташ, че които и да са плели интриги срещу нас, сега ще се успокоят?

— Откъде накъде?

— Но нали току-що каза, че шаманството не се е получило?

— Като не се е получило от първия път, ще се получи от втория — сви рамене гоблинът. — Голяма наука ли е да правиш магии? Тези момчета ще отдъхнат един ден и пак ще направят магия, ще пратят подире ни някой зъбат ужас, че и ще го умножат щедро. Работата е свършена, задачата на господаря е изпълнена, сега може и да се скрият до времето, когато Неназовимия ще се появи от Ледени игли.

— Не им остава да чакат много.

— Нали и аз това казвам. Трябва колкото се може по-бързо да се доберем до Храд Спайн и да развалим настроението на Неназовимия за петстотин години.

Към нас се приближи Халас.

— Чуйте, мъже — гномът измъкна лулата от устата си и изпусна колелца дим. — Време е да събудим всички, че те и до пришествието на Неназовимия ще спят.

— Ами давай тогава — скочи шутът на крака, изведнъж забравил за тревогите. — Ще ти се намери ли излишно ведро със студена вода?

Заради пълното отсъствие на вятър денят обещаваше да бъде много горещ. Почти такъв като вчерашния, а също и като онзиденшния, а също и като по-онзиденшния, а също и като… Бих могъл да продължавам така до безкрайност.

Затова никой не се изненада особено, когато около обяд жегата вече стана нетърпима.

Лично аз винаги съм очаквал това време на деня с потръпване. Не спасяваха нито мократа кърпа, нито остроумните шеги на шута. Впрочем, в шегите се заслушваха всички и даже се кикотеха. Кли-кли беше във вихъра си, демонстрирайки цялото майсторство на придворния кралски глупак.