Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 292

Сагра се колебаеше, чудейки се на чия страна да застане, но започналите да се сипят от дъждовните облаци мълнии убедиха богинята на войната през този ден да подкрепи хората.

Сините нишки на мълниите със сух пукот се сипеха от небето, поразявайки орк след орк. Доспехите не можеха да ги спасят от магията на Сиена. Точно пред очите на Харган една падаща от облаците мълния се раздели на няколко части и веднага порази седмина орки, оставяйки от тях само черна земя и обгорели доспехи, по които все още пробягваха остатъчни змийчета от мълнията.

И Първите поддадоха, сломени от дъжда мълнии и стрели. Някъде отвъд клисурата загърмяха бойни барабани, заповядващи отстъпление.

Орките отстъпваха организирано и уставно, оставяйки малък отряд да прикрие оттеглянето на основните сили. Но хората бяха добили кураж и яростно се втурнаха към стената от щитове, безмилостно унищожавайки Първите, а онези от притеклите се на помощ стрелци, които не бяха успели да сменят бойния лък с меч, започнаха да обсипват със стрели катерещите се по отсрещната страна на клисурата орки, без да обръщат внимание на кипящата около тях битка.

От отряда Първи, останали да прикриват отстъпващите, не оцеля никой. Последният орк го настигнаха двойката топузи на Лисицата.

Към стрелбата се присъединиха и оцелелите по време на сечта стрелци, грабвайки страшните си лъкове. Жалката съпротива на вражеските стрелци, които се опитаха да стрелят от другата страна на клисурата, беше безмилостно потушена. В следващите минути отстъпващите бяха подложени на ритмично унищожение. За пореден път през последните два дни колчаните бяха изпразнени.

— Отлично, кур-рви! — Блидхард доста забележимо провлачваше левия си крак, от който стърчеше счупена стрела. — Добра работа!

— Развратник! — извика Харган, тежко облегнат на брадвата си и загледан как последните орки, неуспели да се отдалечат на безопасно разстояние, падат от стрелите на хората.

— Няма го вече Развратника — мрачно каза един от войните.

— Да пребъде в светлината — промърмори Лисицата.

Харган замръзна под така и не престаналия през цялата битка дъжд, затворил очи и стиснал зъби. Загубата на приятеля беше толкова неочаквана. Всеки друг, но не и Развратника. Толкова добре въртеше меча стария му приятел, няма начин да е загинал просто така от оркски ятаган. Да се измъкне без нито една драскотина при Раненг и Иселин, за да загине тук…

— Как? — промълви най-накрая Харган.

— От стрела, по-точно стрели — отвърна Кляо, дясната ръка на Развратника. — Поведе момчетата към орките, направили пробива, и го улучиха…

Нямаше какво повече да се каже.

— Кляо.

— Да?

— Поеми командването.

— Слушам!

— Оцени загубите на отряда, всички ранени — при лекарите. Мъртвите… Мъртвите ги сложете настрани, няма да можем да погребем всички.

— А орките?

— Тях хвърлете в клисурата.

— То там и сега е пълно с тях — намръщи се Лисицата. — След ден ще се надигне такава воня, че няма да можем да дишаме.

— А ти какво предлагаш? — пристъпи към тях Блидхард. — По-малко да ги убиваме тези кур-рви ли? Само кажи и ние с моите момчета при следващата атака ще си починем, че ни писна да опъваме тетивите.