Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 293

— Ти по-добре иди на лекар — миролюбиво отвърна Лисицата.

— А-а — махна с ръка Блидхард. — Стрелата е назъбена, трябва да съм луд, за да я вадя. По-добре да се стои там. Аз и с нея мога всяка кур-рва в окото да улуча.

— Така може да загубиш крака си — заплаши го Харган.

— На нас и без това не ни остава много — мрачно каза Блидхард и като погледна Харган в очите, продължи: — Мислиш, че сме ги отблъснали? Това беше само авангарда на оркската армия. Основните сили все още не са дошли, тези просто решиха да заложат на дързостта, но не им се получи. Пък и нямаше нито един шаман, в противен случай нашата магьосница едва ли щеше да се развихри така. Но когато пристигнат Кървавите брадви или Груунските ухорези, ще ни издухат като прашинки. Срещу тези кланове няма да издържим и час. Така че по-добре направо да се лиша от глава. Отколкото първо краката, а след това и главата.

— Твоя работа — Харган и сам знаеше, че срещу елитните войски на орките при сегашното състояние на отряда няма как да издържат.

Всъщност оцеляха само благодарение на внезапната помощ на Сиена.

— Между другото, как е нашата магьосница? — попита Харган.

— Жива — отвърна Сиена.

Тя, както винаги, беше приближила незабелязано. Наистина беше жива. И дори стоеше без помощта на телохранителите си. Харган мимоходом отбеляза, че от десет войните-телохранители бяха останали само шестима. Младият жител на Пограничното кралство имаше превръзка на главата, успяла вече да се напои с кръв.

— Радвам се, че сте добре, и благодаря за помощта.

— Всъщност не бях аз — смути се момичето.

— Наистина ли? — вдигна вежди Харган. — А кой тогава?

— Е, по-точно не само аз — магьосницата се смути още повече. — Всичко е от амулета.

Харган сведе поглед към магическата капчица сребрист метал.

— Даде ми го моят учител, каза, че ще ме защити от шаманството на орките. Амулетът го неутрализира, ако е насочено директно към мен. А се оказа, че и силите възстановява. Опитах се да го използвам малко по-различно и едва не се убих от прилив на сили!

— Командире! — приближи се Кляо. — Командире, загубите… — стотникът замълча за миг.

— Продължавай.

— Седемдесет и шест мъртви, двайсет леко ранени, още седем са на смъртно легло.

— Кажи на хората да почиват, Кляо. Блидхард, нека стрелците и те да отдъхнат, следващата атака няма да е скоро.

— Да се надяваме — въздъхна Лисицата и си свали ръкавиците. — Е, кой ще заложи, че можем да издържим до утре вечер?

Никой не изяви желание да залага — защо да залага на нещо абсолютно невъзможно?

— Шеста? — Лисицата приседна до Харган и облегна гръб на полуразрушената стена на укреплението.

— Каква шеста? Осмата беше току-що, ей-сега ще почне девета, чуваш ли ги? — ухили се Харган и изплю кръв.

Болката в гърдите и постоянната кръв в устата бяха последствията от удара на оркски чук в доспехите.

Над пробуждащият се и изплуващ от нощта свят се носеше грохотът на бойните барабани на орките. За една нощ Първите атакуваха укрепленията на хората осем пъти, като три пъти успяваха да се прехвърлят и през стената, въпреки обстрела на стрелците и биещите се до смърт воини. И всеки път орките са оттегляха назад с все по-големи и по-големи загуби. Но Първите като пощурели продължаваха да пробват Кучите лястовици. Клисурата вече бе наполовина пълна с трупове, бяха останали по дванадесет стрели на стрелец и се наложи да събират оркските, за да има с какво да стрелят от вала по настъпващата армия.