Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 291

С ятагана старият воин се чувстваше странно. Разбира се, той съвсем сносно владееше меча, но брадвата му беше много по-удобна и близка. Това беше все едно да яхнеш чужд кон. Можеш да яздиш, но е необичайно и малко неудобно. А в битка неудобството си е пряк път към гроба.

Харган вдигна от земята нечий щит и огледа полесражението. Положението на отряда му леко се беше подобрило, хората вече не отстъпваха — опитваха да задържат, а на някои места дори и да отблъснат врага зад стената. Линията на фронта постепенно се изравняваше.

Ятаганът на орка се плъзна по щита и Харган с прав удар се опита да промуши Първия в гърдите, но онзи небрежно отдръпна щита от кривото острие и като отби надолу ятагана на Харган, нанесе удар в открилата се пролука. Доспехите издържаха и ятаганът се плъзна по десния нагръдник, оставяйки внушителна синина под бронята. Забравяйки за болката, Харган веднага го атакува в главата с удар отдясно. Но проклетият Първи отново се прикри с щита и внезапно изхвърли ръката си напред, насочвайки върха на ятагана под шлема на Харган. С неимоверни усилия човекът успя да постави щита си пред тази мълниеносна атака. Но оркът и оръжието му вече не бяха там.

„Опитна гадина!“ — мярна се в главата на Харган, преди вражеското острие да се вреже в дясното му рамо, този път малко по-надолу от предишния удар.

— Наведи се-е-е!

Харган бързо сви глава в раменете и топката на топуза с жвакащ звук се вряза в главата на орка. Вторият топуз го улучи в гърдите.

— Жив ли си?

— Да — намръщи се Харган, рамото го болеше и трябваше да вземе ятагана в лявата ръка.

— Наведи се-е-е!

Бодливите топки изсвистяха и се стовариха едновременно върху главите на двама орки, опитващи се да минат по фланга.

Единият от тях успя да се прикрие с лек щит, но топузът го разби на трески и счупи държащата го ръка. Харган довърши орка с помощта на ятагана.

Битката вървеше равностойно. Хората успешно издържаха първия, най-опасен натиск на орките и сега бавно, но сигурно изтласкваха Първите към стената.

Съвсем неочаквано Харган се оказа близо до изтърваната си брадва и като метна ятагана в гърба на някакъв орк, вдигна своето оръжие.

За мятане на мечове трябват вродени умения, а тях, уви, Харган не притежаваше. Ятаганът улучи орка точно между лопатките, но с дръжката и като цяло изобщо не го нарани. Само го разсея, от което се възползва един от копиеносците, забивайки оръжието си в корема на извърналия се орк.

Във въздуха проблесна стрела, после още една… Харган изруга, предполагайки, че орките пак са изпратили стрелци, но като се огледа, забеляза в тила на своя отряд три десетици стрелци начело с Блидхард. Те се бяха оттеглили на безопасно разстояние и сега хладнокръвно забиваха стрела след стрела в орките. Няколко Първи опитаха да се промъкнат до стрелците, но на пътя им застанаха мечоносците, прикриващи отряда Играещи с вятъра.