Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 286

— Стига сте спали, кур-рвенски отрочета! — Блидхард с лъка си вече стоеше на стената. — По отстъпващите! Два пръста нагоре! Залп!

Седма и осма вълна, виждайки какъв ужас сполетя другарите им в клисурата, бързичко отстъпваха назад. Подчинените на Блидхард успяха да стрелят още няколко пъти, преди противникът да отстъпи на недостъпно за стрелите разстояние.

Редиците на защитниците потънаха в тишина.

Противоположната страна на огромната клисура и пътя, осеяни с трупове; черни овъглени стени, излъчващи мирис на изгоряло и на изгоряла плът; гъст дим, който излизаше от този адски пъкъл и се издигаше над воините. Ручеят мълчеше, но тук поне всичко беше ясно — жегата, сътворена от магьосницата, просто го беше изпарила.

Миг — и тишината се взриви от радостни викове:

— По-бе-да-а!!!

— Ур-ра!

— Уха! Добре ги подредихме! — изскочи до Харган доволният Развратник. — Жалко само, че не можахме да поработим с мечовете!

— Все още има време! Не сме избили всички.

— Да, останаха към триста, може и четиристотин. Но едва ли ще атакуват, ще чакат орките.

— Всичко може да се случи — със съмнение отбеляза Харган. — Всички лекари или тези, които по някакъв начин могат да лекуват — при ранените и магьосницата.

— Слушам!

А над укрепленията се носеха радостните викове на хората, празнуващи малката победа и още няколкото часа подарен от боговете живот…

Както и предполагаше Харган, Развратника не позна. До края на деня врагът още на два пъти хвърли сили да атакува и два пъти в безсилна ярост беше отблъскван назад, понасяйки загуби. В завързалите се двубои между стрелците в крайна сметка бяха убити двадесет и девет души от отряда, имаше и осемнайсет ранени, трима от които не бяха в състояние да продължат да се бият. Нищожно в сравнение със загубите на противника, но за Харган всеки воин беше ценен и всяка загуба застрашаваше способността на отряда ефективно да се сражава в следващите битки.

Магьосницата все още не беше възстановила силите си и лежеше в палатката. Харган отправяше молитви към всичките дванадесет богове способностите на Сиена да се върнат преди предните отряди на орките да се появят. Сами хората нямаха никакъв шанс да устоят на съкрушителните атаки на няколко десетки хиляди Първи.

Нощта погълна цветовете на деня и само свистящите огнени стрели разпръсваха непрогледния й мрак. Нощна атака, от каквато се опасяваше Лисицата, така и не последва. Само веднъж под прикритието на тъмнината един от враговете пропълзя до ръба на клисурата и закрещя, че всички стоящи зад укреплението вече са покойници, но Блидхард пусна една стрела по посока на гласа и запуши завинаги устата на глупака.

Настъпи утро, което плавно премина в ден. Пътят оставаше пуст, врагът се беше оттеглил, скривайки се зад тъмната горичка, и само граченето на враните, пируващи с труповете, можеше да бъде чуто от отсамната страна на укреплението. До обяд облаците още повече се сгъстиха и дъждецът се превърна в порой, а пътят почти изчезна зад пелената на падащата вода.

— Коз-зи живот — промърмори Развратника, целият трепереше и тракаше със зъби. — Изобщо не съм си и помислял, че някога ще мечтая за идването на орките!