Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 287

— Пепел ти на езика! — изплю Лисицата, седнал под огромния щит, който четиримата командири използваха за защита от дъжда. — Ти какво, да не си си загубил ума за тези дни? Такива глупости говориш!

— На мен това време ей до тук ми дойде! — Развратника ядосано допря длан до гърлото си. — Още два дни и ще започна да вия от скука, а от ушите ми вода ще потече!

— По-добре го погледни от добрата страна — Блидхард облиза лъжицата. — За Грог още два дни са много време, макар за дъжда да си прав — проблем е. Стрелите летят мракът ги знае къде, а и тетивите се отпускат.

Някъде в дъжда се раздаде грохот на барабани.

— Мечтата ти се сбъдна, кур-рва! — Блидхард гневно хвърли лъжицата и тя изтрака в дъното на металната купа.

— Всички по местата! — Харган излезе изпод щита-навес, нахлузвайки в движение шлема на главата си.

— Аз съм на десния фланг! — Развратника подхвърли на Харган брадвата му, грабна меча и се втурна към другата страна на отбраната, вдигайки хората в движение.

— Ако даде Сагра, пак ще се видим — Блидхард скри лъжицата в ботуша си.

— Свири тревога! — заповяда Харган на тръбача.

Над укрепленията се раздаде сигнал на рог, призоваващ за битка. Но нямаше нужда, всички воини чуваха грохота на бойните барабани на орките.

— Хар, отивам с арбалетчиците на позиция — Лисицата застрашително разтърси боздугани.

— Действай! Ако стане нещо, отстъпи зад мечоносците!

— Ще видим!

— Това е заповед, Лисица! — рязко дръпна приятеля си Харган. — Нямам намерение да губя хора заради твоята глупост!

— Добре — Лисицата стана сериозен. — Пази се!

— А-ха.

Лисицата свирна, призовавайки подчинените си, и тръгна към стената, където вече се строяваше линията на стрелците.

От палатката излезе Сиена, от двете й страни за лактите я поддържаха воини. Харган забеляза, че е бледа също като вчера, но поне се държи на крака, макар и едва-едва. Дали ще може да помогне на отряда в труден момент?

Грохотът на барабаните приближаваше, орките тръгваха в атака.

— Нищо не се вижда! — каза стрелец със сламено руса коса и без шлем, сякаш за да предизвика съдбата, докато се взираше в пелената на дъжда.

— А ти слушай! — ревна крачещият покрай линията на стрелците Блидхард. — Слушайте какво ще ви каже командира!

Харган не понасяше да държи пламенни речи. Той не беше Грок или някакъв хилядник, за да говори за дълг, чест и лоялност, но в дадения момент все пак трябваше някак да надъха момчетата.

— Воини! Ето че дочакахме! Да покажем на Първите! Нека строшат зъбите си в нашите мечове! Колкото повече гадини убием, толкова по-малко ще трябва да бъдат убити под стените на Авендум! Да облекчим работата на Грок! Кълцайте, колете, режете! Убивайте ги така, както те нас! Без пощада!

И, както и миналия път, по човешките редици се разнесе:

— Без пощада!

Първи през пелената на дъжда се показаха остатъците от Първа човешка армия. Орките съвсем логично бяха преценили, че е по-добре да пуснат хората отпред да привличат върху себе си стрелите на своите съплеменници, за да може за тях да останат по-малко.