Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 284

От втората вълна две десетици все пак успяха да избягнат стрелите и се скриха в мъглата. Няколко стрелци се надвесиха над стената и пуснаха стрели в клисурата, надявайки се да уцелят скрилите се там нападатели.

— Остави, кур-рви! Вие стрелци ли сте или обущари?! Излишно е да стреляте в мъглата! По третата вълна! Дъга шест пръста нагоре и половин пръст наляво! Залп!

Харган изсумтя одобрително. Не случайно Блидхард беше командир на стрелците. Така да коригира и насочва стрелбата можеше само истински Играещ с вятъра.

— Лисица! Пригответе се! Ей сега ще дойдат! — извика Харган.

— Няма да дойдат! — ухили се Лисицата. — Не са глупаци да тръгнат само двадесет души на пробив! Ще изчакат другите!

— Ако изобщо има други! — ревна в отговор познатия на Харган от нощния обход стрелец, пускайки поредната стрела. — Стрели!

Между редовете на стрелците и мечоносците тичаха разносвачи на стрели. Един от тях притича зад стрелеца и пъхна сноп стрели в колчана му.

Блидхард безспирно даваше команди, като ежесекундно променяше посоката на стрелбата, заставяйки стрелите да летят ту по стръмна, почти невъзможна дъга, ту по права линия, сеейки смърт сред редиците на нападателите. В третата вълна щастливците бяха дори по-малко, отколкото във втората, и в клисурата се скриха не повече от петнайсет души.

— Стрели! — извика някой от войните.

Командирът на атакуващите постави стрелци едва в четвъртата вълна. Докато хората на Блидхард се разправяха с третата линия нападатели, четвъртата, въоръжена с къси и не толкова далекобойни лъкове, приближи на разстояние за стрелба.

Преди да се мушне под скования специално за подобни случаи огромен дървен щит, Харган успя да забележи облака стрели, летящ към тях…

Мечоносците паднаха на колене и вдигнаха щитовете над главите си, а тези, които нямаха щитове, се скриха под щитовете на другарите си. По-трудно беше за хората на Блидхард — не всички успяха да оставят лъковете и да вдигнат лежащите в краката им дъсчени прегради против стрели.

Харган почувства как в щита удари стрела, после друга. Още една се заби в земята до крака му. Войникът в съседство, опитващ да се скрие зад малък кръгъл щит, извика, когато една от стрелите го улучи в бедрото, откри се за миг и след като получи закъсняла стрела в шията, захърка и се свлече на земята.

Най-накрая обстрелът приключи и Харган отметна надупчения със стрели щит.

— Избийте гадините! — дереше се Блидхард. — Хайде! Кур-рвенски отрочета!

Стрелците отново грабнаха лъковете.

— Свободен залп!

Вражеските стрели бяха навсякъде — и в земята, и в щитовете, и в стените на укреплението, и в хората.

— Развратник! — изкрещя Харган. — Какви са загубите?!

— Осемнайсет убити! — долетя отговорът малко по-късно. — Основно от хората на Блидхард! Ранените не ги броих!

— Залп!