Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 285

Пляс! Пляс! Пляс! Тетивите плющяха по ръкавиците, а стрелите свистяха във въздуха, заглушавайки дори писъците на умиращите.

Петата вълна, възползвайки се от забавянето на стрелците на Блидхард, се сля с четвъртата и се втурна към клисурата, а след нея вече настъпваше шестата. Стрелците на нападателите не стреляха — не им се искаше да станат мишени за мощните лъкове на Кучите лястовици. Стрелците на защитниците започнаха директен обстрел, всяка секунда някой от нападателите падаше, но моментът беше пропуснат, много хора успяха да се скрият в клисурата, надавайки ликуващи крясъци.

— Не дремете, кур-рви! Отваряйте си очите! Появят ли се гадините, веднага отстъпете зад мечовете! По шеста линия! Залп!

— Спрете стрелбата! — към Харган се втурна Сиена. Защитната й качулка се беше смъкнала от главата, русите й коси бяха разпилени, а лицето й беше бледо и решително. — Веднага след като шестата вълна се скрие в мъглата, да се отдръпнат от стената!

— Не стреляйте! — ревна Харган. — Отстъпете зад мечоносците!

— Не стреляйте! Отбой! Отбой! — понесе се по редиците и линията на стрелците, пускайки последен залп стрели, се отдръпна от стената.

— Сигурна ли сте в това, което правите, лейди Сиена? — Харган трябваше да рискува, като се довери на таланта на младата магьосница.

— Да! А сега не ми пречете!

Харган застана зад нея. Близо до стената останаха да стоят само магьосницата и двама от телохранителите й със щитове.

Шестата вълна с победни викове започна да се спуска в клисурата, седмата и осмата я следваха.

— Няма да издържим! — прошепна през зъби командирът на десетицата телохранители на Сиена. — Кълна се в Сагра, няма да издържим!

Харган мълчеше, заслушан единствено в шепота на Сиена, който сякаш заглушаваше дори виковете на врага.

Изведнъж мъглата избухна, превръщайки се в течен огън, и вътрешността на клисурата заприлича по-скоро на гномско огнище. Плътната жега така удари Харган в лицето, че той се зачуди дали косата и веждите му не са пламнали. Хората отстъпиха от разбушувалата се огнена бездна, закривайки лицата си с ръце от непоносимата жега на незнайно как избухналата мъгла, и само магьосницата, без да трепне, гледаше в горящите пламъци.

Харган изобщо не се съмняваше, че всички, които бяха в клисурата, са изгорели.

Само за миг Сиена беше унищожила цели четиристотин души!

Мъглата горя не повече от две секунди. Огънят изчезна точно както се и появи, поглъщайки мъглата и оголвайки овъглените, димящи стени на клисурата.

Сиена бавно започна да се свлича към земята, но втурналите се щитоносци я подхванаха и не й позволиха да падне.

— Жива ли е?! — десятникът от Пограничното кралство се втурна към нея.

— Д-да… — тя неуверено се усмихна и изплю кръв.

Ръката на магьосницата не пускаше медальона. По сребристата капчица пробягваха мънички искрици.

— Бързо! При лекаря! — ревна Харган. — Лисица! Жив ли си?!

— И още как! — воинът с двата боздугана отхвърли тежката дъска, с която се прикриваше от горещата магия. Нито той, нито неговите подчинени се бяха отдалечили от стената заедно с другите. — Браво на момичето, добре ги стопли!