Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 288

Блидхард отново започна да раздава заповеди към стрелците и отново във въздуха запяха стрели. Хората падаха, но на тяхно място заставаха нови и нови, твърде много бяха преминалите на страната на орките. Враговете се движеха в плътна тълпа, като стадо овце, подгонени от овчаря, и стрелците не трябваше да си избират мишена — почти всяка тяхна стрела попадаше в целта. Двеста преминаха ръба на клисурата и, хлъзгайки се по мократа стена, се плъзнаха към дъното.

Стрелците се навеждаха през стената и стреляха надолу в човешката маса, търкаляща се към дъното на дерето. Барабаните на орките продължаваха да бият, но Първите измамиха своите съюзници. Въпреки че подтикнаха хората да нападнат, самите те останаха да наблюдават битката от разстояние.

Вече всички нападатели бяха на отсамната страна на клисурата — прикривайки се зад щитове, те се изкачваха все по-високо и по-високо, приближавайки заветната цел.

За да повишат ефективността си, стрелците скочиха на стената. Стъпвайки на нея, те с най-голямата възможна скорост изпращаха стрела след стрела в атакуващите.

И врагът поддаде. До вкопаните в земята колове оставаше съвсем малко, само два-три ярда, но вълната нападатели рухна назад, отстъпвайки ужасена под непрекъснатия дъжд от стрели. Хората се закатериха по противоположната страна под прицела на момчетата на Блидхард. И стрелците без колебание стреляха в гърбовете на предателите. Отделни късметлии успяха да се измъкнат от капана и се втурнаха назад, само за да бъдат посечени от ятаганите на приближилите до клисурата орки. На обитателите на Заграбия не им трябваха страхливи воини. От Първа човешка армия не остана нито един човек.

— Зад стената! — заповяда Харган.

Стрелците бързо се изсипаха назад, за да заемат мястото си в линията и да започнат обстрела на орките, приближили клисурата. Но не всички успяха да скочат от стената. Орките също добре си служеха с лък. Поколебалите се стрелци паднаха в ръцете на другарите си или на дъното на осеяната с човешки тела клисура. Стрелите летяха безпощадно точно и ако не беше бързата реакция на мечоносците, който успяха да прикрият себе си и стрелците, оркските игли щяха да нанесат ужасяващи загуби сред отряда.

— Не спете! — Блидхард вече изпъваше лъка.

Поредната порция стрели полетя по орките, но за разлика от хората от Първа човешка те благоразумно използваха щитове. Огромните правоъгълни листа, покриващи главите на Първите, спомогнаха да преодолеят атаката на блидхардовите стрелци практически без загуби. Щитовете се разделиха и през пролуките към хората полетяха ответните стрели-игли. Сега вече войниците на Харган трябваше да се крият зад щитовете. Възползвайки се от това, орките, без да губят време, се придвижиха напред, озовавайки се на самия ръб на клисурата.

Отново залп на стрелците — и отново непреодолима преграда от оркски щитове, и веднага ответен залп от стрелците на орките.

Една стрела със звън отскочи от нагръдника на неуспелия да се скрие зад щита Харган и той ядосано изруга, виждайки как орките се изливат в непрекъснат поток в клисурата.