Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 283

— Кой идиот ги командва? — промърмори Харган.

Да бягат като тълпа, подлагайки се на стрелите, без дори да слагат щитове пред себе си, беше глупаво. Много глупаво. Но нападателите просто нямаха друг избор.

— Дъга пет пръста нагоре! Залп! — командата на Блидхард заглуши дори воплите на нападателите.

Стрелците насочиха лъкове нагоре — рязко изщракване и стрелите изсвистяха, политайки в сивото небе.

— Дъга седем пръста нагоре, корекция за вятър половин пръст вляво! Залп!

Новите смъртоносни оси се откъснаха от лъковете в същия момент, когато първата вълна стрели се стовари върху главите на нападателите. Някои успяха да сложат щит пред падащата смърт, други просто по щастлива случайност избягнаха срещата със стрела. Но като цяло първите нападатели вкусиха цялата горчивина на смъртта. Косата й мина през редиците на предателите и ги разреди, поразяваше глави и рамене, пробиваше брони и ризници, впиваше се в гърдите.

На земята останаха повече от осемдесет тела, но оцелелите упорито продължиха да тичат, опитвайки се възможно най-бързо да се потопят в мъглата на клисурата и да станат невидими за стрелците.

Вторият залп стрели беше насочен по доста по-стръмна дъга и падна върху хората почти отвесно. Разнесоха се крясъци… От първата вълна останаха едва тридесет човека, останалите намериха смъртта си от стрелите на Кучите лястовици. А до спасението си трябваше да пробягат още около петдесет ярда.

— Вторите номера! Три крачки назад! Дъга шест пръста нагоре! Първите номера! По оцелелите! Прицелно! Залп!

Линията на стрелците трепна и се разпадна на две линии. Задната стреля в дъга, изпращайки стрелите си към вече приближилата се нова вълна. А предната линия стреля в права стрелба, довършвайки оцелелите воини от първата вълна.

Разбира се, човешките стрелци не бяха елфи, при които седмата стрела напуска лъка, когато други пет са във въздуха, а първата вече пие кръвта на врага, но и хората са способни да нанесат опустошителни щети на врага с мощните си лъкове, чиято конструкция беше копирана именно от асиметричните бойни лъкове на елфите.

Първата линия стрелци довърши оцелелите, нито един войник от челната вълна не успя да се добере до спасителната мъгла на клисурата. Черните тела, надупчени със стрели с бяло оперение, останаха да лежат по кафявата земя.

В същото време стрелите на втората линия вече се изсипваха на главите на новата вълна нападатели.

— Вторите номера! Три стъпки напред! Съединете се! Всички заедно! Дъга осем пръста нагоре! Залп!

Отново обединилата се линия стрелци стреля едновременно.

— По врага! Прицелно! С корекция за вятър половин пръст наляво! Стреляйте по свое усмотрение!

Дясната ръка плавно се протяга зад дясното рамо, към гърба, търсейки стрела, защото забитите в земята отдавна са свършили, после стрелата с лек шум напуска колчана и прилепва към тетивата. Плавно движение на ръката, тетивата изпуква, съпротивлявайки се с всички сили, задържане на дъха, а далеч, далеч, от другата страна на клисурата, белее размито петно — лицето на врага. Без да диша и без да трепне, стрелецът плавно пуска тетивата, тя изплющява гневно по ръкавицата и изплюва стрелата… Жужене на ядосана пчела. Толкова бърз и кратък миг на полет… Удар! И ето че стрелата гневно трепти, забита дълбоко в окото на човека…