Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 282

— Ела и я вземи! Първо ще трябва да се спуснете, а после и да се изкачите по клисурата! — пламна Развратника. — Стрелите ни ще стигнат за всички ви!

— Войници! Не слушайте този идиот! — закрещя парламентьорът. — Ще получите живот! Това не е предателство, а разумен изход! Вие не може да устоите! Давам ви още един шанс! Убийте командирите и минете на наша страна!

Харган не се съмняваше в лоялността на войниците и не се страхуваше от удар в гърба, но вече трябваше да сложи край на разговора с този гласовития.

— А сега ти ме слушай, парламентьоре! Аз също ще ти дам един шанс! Ти си страхливец, който е предал собствената си раса! Надявам се, че тичаш бързо? Тогава бягай и изпревари нашите стрели! Това е моят отговор.

Вече обръщайки се, видя как знаменосецът хвърля настрана безполезното бяло знаме и хуква назад, тръбачът пък се замята по ръба на клисурата, а очите на Брадатия се разшириха.

Развратника и Харган скочиха от стената и десетимата стрелци, сякаш само това чакали, стреляха.

Всички се целеха в Брадатия и той, получавайки десет стрели в гърдите, падна, без да успее да направи нито крачка.

— Кой стреля така, глупаци?! — в дребното жилаво човече Харган разпозна Блидхард, командирът на всички стрелци. — Ето така се стреля по предатели!

Спрямо Блидхард бойният лък изглеждаше гигантски, но дребосъкът плавно опъна тетивата и също така плавно я пусна. Стрелата изсвистя във въздуха и се заби право между плешките на вече значително отдалечилия се знаменосец. Човекът разпери ръце и се свлече неподвижен на земята.

— Приключвайте с тези отрепки — и в строя! — Блидхард вече бързаше към другия фланг.

Побягналият тръбач го повали точната стрела на един от стрелците и той се свлече в клисурата, изчезвайки в мъглата. Така и не се разбра дали е само ранен или наистина веднага се е отправил към мрака.

— Войници! — ревна Харган. — Сега ще се бием не с орки, а с такива като нас! С хора! С предатели, забравили вкуса на майчиното мляко и преминали на страната на врага! Нека ръцете ви не трепнат! Убивайте отстъпниците без пощада!

И по редиците на решилите да умрат, но да не пропуснат врага, се разнесе:

— БЕЗ ПОЩАДА!!!

Черната стена на враговете се залюля, потръпна и човешките вълни тръгнаха в атака. Предателите атакуваха в линии, всяка от по сто — сто и петдесет души. Все още бяха далече, но след минута, може би две, лицата им вече щяха да се виждат.

От двете страни затръбиха рогове. Нападателите се окуражаваха с викове и подрънкване на оръжие. Хиляда. Хиляда, готови на всичко, след като веднъж са преминали на страната на орките. За тях нямаше връщане, така че щяха да се сражават до последно. Но Харган не се и съмняваше, че неговите момчета ще издържат, защото не ги атакуваха орки… Кучите лястовици имаха и друго предимство — клисура със стръмни стени.

Първата вълна нападатели продължаваше да напредва, приближавайки все по-близо и по-близо. Воините бягаха, надявайки се колкото може по-бързо да преодолеят опасната зона на стрелите, оставяйки за мишени другарите си, които тичаха на двадесет крачки зад тях — в следващата вълна.