Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 281

Наистина, хора.

— Хей, вие! Чувате ли ме? — извика десният, висок, добре сложен воин с широка гъста брада.

— Не сме глухи! — отвърна Развратника някъде от десния край на укреплението, където Харган го беше изпратил да командва.

Резките гласове разпръснаха очарованието на лятното утро.

— Тук над пропастта имаше мост? Какво сте го направили?

— Изядохме го! А вие кои сте и какво, мътните ви взели, правите от другата страна? — отново извика Развратника.

Харган не се включи в разговора, на Развратника езика му работеше много по-добре, нека си говори.

— Ние сме доблестната Шеста южна армия на Валиостр, сега Първа ударна човешка! Създадена по заповед на славните орки от доблестни воини, желаещи благоденствие и щастие на цялото човечество.

— Чакай малко, чакай малко! Каква е тази Първа ударна човешка? И за Шеста южна лъжеш, от тях никой не оцеля, те попаднаха във врящ котел при Болтник!

— Какво ви става, момчета, не разбирате ли?! — раздаде се гневен глас от редиците на стрелците. — Това са дезертьори! Предатели! Миши опашки! Минали са към орките!

— Ще се бием със свои?!

— Негодници!

— Не разбират ли, че орките после ще ги убият?!

— Да прекратим този позор!

— Няма милост за предателите!

— Достатъчно, разбрах! — ревна Брадатия, чувайки пороя от обиди, които го засипаха от другата страна на клисурата. — Дойдох да ви направя изгодно предложение!

— Ела тук и ще ти го натъпчем това предложение в задника, мръсен страхливец! — изкрещя Развратника, скочи и размаха меч.

— Ти ли си командира?!

— Аз съм командира! — Харган се изправи в цял ръст от другия край на стената. — Какво искаш да ни предложиш?

— Какво го слушаш, командире? — изсъска Лисицата, седнал с хората си точно под стената, но Харган дори не се обърна.

— Великата армия на Първите, достойна да властва над цяла Сиала, ви предлага да сложите оръжие и да влезете в състава на Първа ударна човешка армия. Съпротивата е безсмислена, ние сме много повече от вас, след няколко часа ще дойдат силите на орките и ще ви избием! Защо да губите живота си?! Войната е загубена, това дори на доралисците е ясно! Присъединете се към нас — ще останете живи, а може би дори ще забогатеете! Орките са справедливи. Те не искат да избиват всички наред!

— Ти упълномощен ли си да правиш такива заявления и предложения? — запита Харган, усещайки как зад гърба му гневът на воините започва да клокочи.

— Да! Аз съм дясната ръка на славния командващ Олми!

Харган познаваше един Олми от бившия Шести… По-точно, беше чувал за този човек. По принцип, само хубави неща. Затова беше още по-изненадващо и ужасно, че е преминал на страната на врага.

— А не се ли страхуваш, кучи сине, че ще получиш стрела в окото? — извика Развратника.

От укреплението се разнесе одобрителен рев.

— Дойдох с бяло знаме, да преговаряме! Вие няма да стреляте! — нагло се ухили Брадатия.

— Нашият отговор е не! Няма да се предадем! — каза Харган.

— Ама че глупаци! — ядосано ревна Брадатия. — Колко сте зад тези хилави дръвчета? Най-много двеста, а ние сме почти хиляда! Ще се изкъпем в кръвта ви!