Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 280

— Успех, Лисица, може и да се видим!

— Че как иначе!

— Развратник!

— Да?

— Кой командва Играещите с вятъра?

— Блидхард! Един такъв малък, хилав! С нас е след Иселина. Ветеран.

Ветеран! Сега всички бяха ветерани. И много старите, и зелените хлапета. Всички, минали през битките при бреговете на Черната река, при Раненг, при Майдинг, ставаха ветерани или покойници. Последните, колкото и да е тъжно, бяха мнозинство.

— Добре, нека му предадат да действа според обстоятелствата.

— Моята помощ ще ви трябва ли? — към разговарящите стотници пристъпи Сиена.

Тя вече беше нахлузила стоманена броня, а бронирана качулка прикриваше главата й. Само за една нощ оръжейниците с подръчни средства бяха успели да сглобят прилична защита за невисоката магьосница. Както и вчера, Сиена нямаше никакви оръжия, само медальонът във формата на капка блестеше на шията й.

— Вашата помощ, лейди Сиена, ще ни потрябва в най-скоро време — Харган погледна към десетника от охраната й.

Последният кимна, показвайки, че всичко е наред. Двама от подчинените му държаха тежките щитове на бронираната пехота. Ако между двете армии започнеше обстрел с лъкове, със стоманените щитове магьосницата щеше да е надеждно защитена от заблудена стрела.

— А какво да правя сега? — някак тъжно и разочаровано попита тя.

— Ще чакаш.

Но не се наложи да чака дълго. От мъглата изплуваха фигури.

— Орки!

— Гото-о-ови! — разнесе се по редиците на стрелците вика на десетниците.

— Вдигнете знамето — скъпернически процеди Харган.

Заповедта му беше изпълнена незабавно. Над укреплението се издигна жълто платнище. Платът за него пожертва Сиена, като позволи да откъснат част от собствената й палатка. Отрядът беше сформиран едва вчера, но въпреки това трябваше да има знаме, пък ако ще да е парцал, прикован към млада трепетлика вместо към дръжка. На парцала нечия неумела ръка бе нацапала нещо подобно на куче с крила и лястовича опашка. А също така и нещо на оркски език. Харган изобщо не се съмняваше, че художникът-полиглот е вложил в тези непонятни завъртулки най-тежките обиди към расата на Първите.

Хората мълчаливо гледаха приближаващата вълна врагове. Започва се…

Врагът спря, преди да приближи на разстояние един хвърлей със стрела — прекалено далеч, за да се разгледат лицата. Сега Лястовиците виждаха само фигури, неясни тъмни силуети през завесата на мъглата.

От редиците на врага излязоха трима воини. Средният носеше бяло знаме, а левият наду рог, призовавайки за преговори.

— Откога орките започнаха да преговарят и да ползват рогове, а не барабани? — измърмори Харган, надявайки защитните ръкавици.

— Това… — промълви воинът, застанал до него. — Това… не са орки… това… са хора! Със сигурност! Това са хора!

По редиците на защитниците пробяга шепот:

— Хора? Откъде? Цялата армия отдавна отстъпи! Някои от нашите? Помощ? Но защо от страната на врага?

Междувременно тримата преговарящи стигнаха до ръба на клисурата и спряха.