Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 279

Тетивите на мощните бойни лъкове бяха вече натегнати, на ръцете бяха поставени протритите от хиляди удари на тетивите ръкавици, колчаните бяха пълни със стрели.

По една стрела в ръка и още две, забити в земята. Дебели стрели, с диаметър колкото палец, с хубави бронебойни накрайници. Това не бяха обикновени стрели, с които само по лека пехота да стреляш, а тарани, пробиващи плътна стомана.

На седем стъпки зад стрелците се беше изправила навъсена линия воини с мечове и огромни правоъгълни щитове. За разлика от стрелците мечоносците стояха нарядко, между всеки от войните имаше по две стъпки разстояние. Ако врагът премине през дъжда от стрели, мечоносците щяха да дадат възможност на стрелците да се оттеглят през специално оставените за тях просеки и да сменят оръжието си с по-ефективно за близък бой, а после да затворят редиците си със завъртане на щитовете.

— Хей, командире! — втурна се към него Лисицата. — Събрах тук едни момчета, от Главорезите на Еркайн са…

— Че те не загинаха ли всички при Майдинг? — изненада се Харган.

Отрядът беше формиран набързо и тук имаше хора от почти всички части на армията — Харган просто нямаше време да опознае всичките си подчинени.

— Четирийсет и седем души са оцелели. Знаеш, че те прекрасно стрелят със склот. Четиридесет и седем арбалета! Може да ги използваме, а?

Капка в морето, но както се казва, водата камък пробива. В допълнение, склот-арбалетите в близък бой са много по-опасни от лъковете. Един добър залп, при отсъствие на подходяща броня отсреща, е в състояние да помете цели два реда нападатели.

— Сложи ги пред стрелците. И още нещо! Кажи им да залегнат плътно зад стената и да не се показват, докато орките не се приближат съвсем близо. И веднага след като стрелят, да отстъпят зад мечоносците. Кой ги командва?

— Аз — хитро присви очи мустакатият воин. — И извиняй, но моите момчета никъде няма да отстъпват.

Лисицата се ухили и сведе поглед към ръцете си. Всяка ръка обхващаше дръжката на тежък топуз. Дръжките лежаха на плещите, а веригите минаваха през раменете и завършваха на нивото на талията с масивни стоманени топки с шипове. Разбира се, топузът не ти е огролом, но и с него можеш така да удариш, че да свалиш дори тежък пехотинец. Лисицата беше истински виртуоз във владеенето на двойката топузи, такива като него бяха не повече от тридесет човека в цялата армия. Развъртени, топките се мятаха в най-различни посоки като гигантска мелница на смъртта. Харган не завиждаше на тези, които трябваше да пробиват през Лисицата.

Самият той предпочиташе обикновената и с нищо незабелижима бойна брадва с дълга дръжка. Много стотници гледаха със зле прикрито презрение на това оръжие за селяни, но за всичките години служба Харган така и не измени на своето първо оръжие, а то му отвръщаше с взаимност — нито веднъж не го подведе в множеството погранични сблъсъци с Мирануех.