Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 277

Удивително е на какво са способни триста души, ако са подчинени на една цел. Там, където доскоро имаше мост, сега се издигаше съвсем прилично укрепление, изградено от десетки дървени стволове и цяла планина пръст, изкопана само за ден. Дори всепризнатите майстори на укрепления — гномите, щяха да пукнат от завист, виждайки какво може да се направи от земя и дърво за толкова кратко време. Стената започваше от самия край на клисурата и беше не по-висока от човешки ръст. За повече нямаше нито време, нито материали, а и стрелците от такава стена можеха да стрелят не само с дъга, но и прицелно.

На склона на клисурата, пред самата стена на укреплението, строителите бяха забили в земята дълги и остри колове. Така нападателите ще трябва много да се постараят, за да преодолеят заграждението бързо. Със сигурност щяха да се забавят и да загубят част от скоростта си, провирайки се между коловете, и тогава стрелците на Харган щяха да съберат кървавата си жътва.

При хората всичко беше готово за посрещане на гостите, но самите гости нещо се бавеха. Харган започна да се тревожи: скоро ще настъпи непрогледен мрак, а през нощта стрелците — основният шанс на неговите момчета да преживеят атаката — няма да са така точни, както през деня.

— Може би орките изчакват нощта? — изрази опасенията си командирът на Кучите лястовици. — Но как така изведнъж расата на Първите е станала толкова предпазлива с хората? Нали ни считаха за животни, за говорещи маймуни!

— От друго се страхувам — изсумтя Лисицата, който стоеше до него. — Да не би да са намерили друг път към Авендум? Направо през гората или през блатото…

— През блатото? Не, тук пътят е само един — поклати глава Харган. — Ако орките решат да тръгнат през гората или да ни заобиколят през блатото, до Авендум ще стигнат в началото на следващата пролет. Тук наоколо е такава джунгла, че на трезва глава е абсурд да се измъкнеш.

— Значи ще ги чакаме тук — философски заключи Лисицата.

И те чакаха.

Денят свърши. Така и неблаговолилото да се покаже иззад облаците слънце залезе, настъпи нощ. Звездите и луната също бяха скрити от облаци. Само огньовете, поддържани от воините, разпръскваха тъмнината.

Сиена предложи на Харган заклинание, което да разсее мрака и да освети цялата околност за няколко часа, но след миг на колебание той отказа. След фокуса с моста старият командир започна да се отнася много по-уважително към способностите на магьосницата. Нямаше нужда да се напряга за дреболии момичето, магията можеше да потрябва по време на битка, а засега и стандартните средства щяха да свършат работа.

Харган заповяда на всеки две минути към отсрещната страна на клисурата да се пуска по една стрела, за да се освети скритият в мрака път. Стрелите като огнени капки пробиваха бронята на нощта, разкъсваха така и неизчезналата мъгла, забиваха се в земята и изгаряха, осветявайки околността, давайки някаква, макар и не особено добра, възможност за оглед.