Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 86

— Така е — защити се той. — Но на сутринта след забавите обикновено оставам в леглото си. Което е добра възможност да прочетеш нещо.

Те вървяха.

— Ние все пак сме сродни души — каза Аш. — Затова не е възможно да съм толкова глупав или пък съвършено неподходящ за теб…

Мери-Линет се замисли над думите му. И над обстоятелството, че Аш звучеше почти смирено. Което беше крайно нетипично за него.

— Аш… — рече тя. — Не знам. Искам да кажа… ние действително не сме подходящи един за друг. Ние сме просто несъвместими. А дори и да бях вампир, пак щяхме да си останем такива.

— Е, добре. — Аш удари дънера на едно дърво с тисовия си клон. Сетне заговори така, сякаш наполовина очакваше да бъде отблъснат: — Но все пак си мисля, че бих могъл да променя мнението ти.

— Мнението ми за какво?

— За това, че сме несъвместими. Смятам, че бихме могли да бъдем съвсем съвместими, ако…

— Ако какво? — попита Мери-Линет, когато мълчанието се проточи твърде дълго.

— Ако намериш сили да ме целунеш?

— Да те целуна?

— Да, знам, че идеята да целунеш вампир е доста радикална. Сигурен бях, че няма да се съгласиш. — Аш замахна с клона си към друго дърво. — Но, разбира се, смъртните са правили това в продължение на хиляди години.

Мери-Линет го погледна косо и каза:

— Ти би ли целунал сто и петдесет килограмова горила?

Той премигна два пъти.

— О, благодаря ти.

— Не искам да кажа, че приличаш на…

— Не, не ми казвай. Нека да позная. Ти искаш да кажеш, че мириша като горила?

Мери-Линет се усмихна мрачно, прехапвайки устни.

— Имам предвид, че ти си толкова по-силен от мен. Би ли целунал женска горила, която може да те смаже с едно движение? И ти по никакъв начин не можеш да се защитиш.

Той й хвърли бърз поглед настрани.

— Е, твоето положение не е точно такова, нали?

— Нима? — каза Мери-Линет. — На мен пък ми се струва, че трябва да стана вампир, просто за да бъда на равна нога с теб.

— Ето — рече Аш, подавайки й тисовия клон.

Мери-Линет го погледна озадачено.

— Даваш ми пръчката си?

— Това не е пръчка, а начин да бъдеш на равна нога с мен. — Той опря клона в основата на гърлото си и Мери-Линет видя, че краят му е остър. Тя протегна ръка към другия му край и откри, че пръчката е изненадващо твърда и тежка.

Аш я гледаше в упор. Беше твърде тъмно, за да види цвета на очите му, но лицето му беше неочаквано сериозно.

— Едно бързо мушване и готово — рече той. — Първо тук и после в сърцето. Би могла да ме елиминираш като проблем в живота си.

Мери-Линет натисна пръчката, но леко. Аш отстъпи крачка назад. Сетне още една. Тя го насочи към едно дърво, продължавайки да държи пръчката, опряна в гърлото му като сабя.

— Всъщност имах предвид, ако говориш сериозно — каза Аш, когато гърбът му се опря в голия ствол на кедъра. Но не направи опит да се защити. — Истината е, че дори не се нуждаеш от подобно копие за тази цел. Един обикновен молив на правилното място би свършил същата работа.

Мери-Линет присви очи и завъртя тисовия клон пред гърдите му като фехтовчик, който проверява обсега си. Сетне го отдръпна и го хвърли на земята.