Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 84

— Това ли е най-доброто място да се наблюдават… звездите? — попита Аш неуверено, когато слязоха от колата.

— Ами, ако погледнеш право нагоре… — Мери-Линет се обърна на изток и отметна назад глава. — Виждаш ли онази най-ярка звезда там? Това е Вега, царицата на летния небосклон.

— Да. Всяка нощ през лятото тя се изкачва все по-нависоко и по-нависоко — каза Аш равнодушно.

Мери-Линет го погледна.

Той сви рамене.

— Когато прекарваш голяма част от нощта навън, се научаваш да разпознаваш звездите — обясни той. — Макар да не знаеш имената им.

Мери-Линет отново отправи взор към Вега. И преглътна.

— А виждаш ли… виждаш ли онова малко ярко нещо под нея, с формата на пръстен?

— Онова, което прилича на призрачна поничка?

Мери-Линет се усмихна едва-едва.

— Това е мъглявината Пръстен. Аз мога да я видя само с телескопа си.

Тя почувства погледа му и го чу да си поема дъх, сякаш искаше да й каже нещо. Но сетне той въздъхна и погледна отново към звездите.

Това беше съвършеният момент да й спомене, че вампирите виждат по-добре. И ако го беше направил, Мери-Линет щеше да се обърне към него в изблик на справедлив гняв и да му каже, че не желае да става вампир.

Но тъй като Аш не го направи, в нея отново се надигна недоволство. „Какво — мислеше си тя заядливо, — смяташ, че не съм достатъчно добра, за да бъда вампир ли? И защо изобщо те доведох тук, на най-пустото място, което можах да намеря. Да гледаме звездите? Не мисля така. Аз дори вече не знам коя съм — спомни си Мери-Линет с мрачна безнадеждност. — И имам предчувствието, че сама ще изненадам себе си по някакъв начин.“

— Не ти ли се схваща врата така? — попита Аш.

Мери-Линет разклати няколко пъти глава, за да раздвижи мускулите си.

— Може би — отвърна тя.

— Бих могъл да те разтрия — предложи й той, стоейки на няколко крачки от нея.

Мери-Линет изсумтя и го погледна втренчено.

Лунният сърп се издигаше на изток над кедрите.

— Искаш ли да се поразходим? — попита Мери-Линет.

— Ъ? Да, разбира се.

Те вървяха и Мери-Линет си мислеше какво би било да види мъглявината Пръстен със собствените си очи или мъглявината Воал без филтър. Усещаше как нещо я притегля към тези далечни галактики, сякаш беше свързана с тях с невидима нишка, прикачена към гърдите й.

Разбира се, това не беше нищо ново за нея. Беше имала това чувство много пъти и преди и обикновено в такива случаи си купуваше някоя книга по астрономия или нова леща за телескопа. Неща, с които се надяваше да се доближи до онова, за което копнееше.

„Но сега съм изправена пред едно съвсем ново изкушение. Нещо по-голямо и по-плашещо от всичко, което съм си представяла.

Какво би означавало да бъда нещо повече от това, което съм сега? Същият човек, но с по-остри сетива? Една Мери-Линет, която наистина би могла да принадлежи на нощта.“

Вече беше открила, че не е точно онази, за която винаги се беше мислила. В нея имаше много повече жар, отколкото беше допускала. Та тя беше ритнала Аш! И то неведнъж. Възхищаваше се на суровата жестокост на Кестрел. Разбираше логиката на философията „убий или ще бъдеш убит“. Бленуваше за свободата на лова.